Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Един ден, малко преди раждането на Октавия, Месалина ми каза:

— Човекът, който наистина ни трябва в Рим, е Апий Силан. Бих искала да го отзовеш и да го задържиш за постоянно в двореца като съветник. Той е необикновено интелигентен и направо се похабява в Испания.

Отговорих:

— Да, идеята ти не е лоша: възхищавам се от Силан и той е с голямо влияние в Сената. Но как да го убедим да дойде и да живее с нас? Няма да е удобно да го домъкнем в двореца като някой нов секретар или сметководител. Би трябвало да се намери благовиден предлог за присъствието му тук.

— Мислих си за това и ми хрумна блестяща идея. Защо не го сродим със семейството, като го оженим за моята майка? Тя с радост би се омъжила отново: едва трийсет и три годишна е. А ти е тъща, което ще бъде голяма чест за Силан. Признай, че идеята ми е добра.

— Добре, ако се разбереш с майка си…

— Вече я попитах. Казва, че щяла да бъде очарована.

Тъй Силан се върна в Рим и аз го ожених за Домиция Лепида, майката на Месалина, и им отредих покои в новия дворец, до тези на Месалина. Скоро забелязах, че Силан се държи много смутено пред мене. С готовност изпълняваше всички задължения, които му възлагах, като да прави неочаквани посещения в гражданските съдилища от мое име, за да се увери, че там се съди правилно, или да надзирава и да докладва за жилищните условия в по-бедните градски квартали, или да присъствува на обществени наддавания на имущества, конфискувани от Сената, за да попречи на служебните лица да правят шмекерии, но сякаш нямаше сили да ме погледне в лицето и всякога избягваше каквато да била близост с мене. Почувствувах се засегнат. Но в края на краищата как бих могъл да отгатна истината, която бе — че Месалина ме помолила да повикам Силан от Испания, защото била влюбена в него още като девойка, и че го оженила за майка си само за да бъде в по-близък досег с него, и че от пристигането му насам го увещавала да спи с нея? Представяте ли си! Собственият й втори баща, човек с цели пет години по-възрастен от мене, с внучка на възрастта на самата Месалина! Естествено, че държането му към мен е било странно, след като Месалина му заявила, че се била преместила в новия дворец по мое нареждане и че аз съм бил предложил да му стане любовница! Обяснила му, че съм желаел тя да се забавлява, докато аз съм въртял глупава любов с оная Юлия, някогашната съпруга на племенника ми Нерон, която наричахме Елена, за да я различаваме от другите Юлии, но сега зовяхме Хелуо, защото беше страшна лакомница. Силан очевидно е повярвал на тази история, обаче твърдо отказал да спи с доведеницата си въпреки хубостта й и въпреки предложението на императора: заявил, че по природа бил любвеобилен, но не и непочтителен.