Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Току-що споменах раждането на дъщеря си Октавия. И народът, и Сенатът се стараеха много да спечелят благоразположението на Месалина, защото се знаеше, че й бях предал по-голяма част от задълженията, които бяха паднали върху ми като блюстител на обществения морал. На теория тя ми беше уж само съветничка, но притежаваше, както обясних, дубликат от моя печат, за да ратифицира документи; и в известни граници аз я оставях да решава кои конници или сенатори да деградира, поради обществени нарушения, и кои да слага на освободените места. Сега пък се беше заела с измерителната задача да преценява достойнствата на всички кандидати за римско гражданство. Сенатът искаше да й гласува титлата Августа и използува раждането на Октавия като повод за това. Но колкото и да обичах Месалина, не смятах, че все още е заслужила подобна чест: това бе нещо, към което тя трябваше да се стреми по време на своята зрелост. Все още беше едва седемнайсетгодишна, докато баба ми Ливия бе заслужила титлата малко преди смъртта си, а майка ми — в дълбоката си старост. Затова й я отказах. Но александрийците, без да поискат съгласието ми, а щом веднъж го извършиха, не можех да се противя, — изсякоха монета с моята глава на лицевата страна, а на обратната — с цяла фигура на Месалина, в дрехата на богиня Деметра, която държи в едната си ръка две малки фигурки, представляващи момченцето и момичето й, а в другата — снопче жито, символизиращо плодородието. Това бе ласкателна игрословица с името Месалина — латинската дума messis означава жътва. Тя остана очарована.
Една вечер дойде стеснително при мене, вгледа си в лицето ми, без да продума, и накрая запита, видимо смутена, след един-два неуспешни опита да заговори:
— Обичаш ли ме, скъпи съпруже?
Уверих я, че я обичам повече от всеки друг на света.
— А кои каза ти, че били трите главни стълба на Храма на Любовта?
— Казах ти, че Храмът на Истинската Любов се държи върху добротата, искреността и разбирателството. Или по-скоро цитирах думите на философа Мназалк.
— В такъв случай готов ли си да проявиш най-голямата доброта и разбирателство, на които е способна любовта ти към мене? От моята любов аз трябва да ти предоставя единствено искреността. Ще говоря направо. Ако това не ти струва много, би ли — възможно ли ще ти бъде да ми позволиш да спя в отделна спалня за известно време? Това не е, защото те обичам по-малко от преди, но защото сега, след като в две години вече имаме две деца, не би ли трябвало да почакаме, преди да си позволим трето? Много неприятно нещо е бременността: сутрин повръщам и имам киселини, храносмилането ми се обърква и просто нямам сили да помисля, че скоро пак ще трябва да преживея същото. И, да си призная, независимо от този ужас, някак си чувствувам по-малко страст към теб, отколкото преди. Кълна се, обичам те точно колкото и по-рано, но сега по-скоро като най-мил приятел и като баща на децата ми, отколкото като любовник. Струва ми се, че майчинството похабява голяма част от чувствата на жената. Нищо не крия от теб. Вярваш ми, нали?
— Вярвам ти и те обичам.
Тя погали лицето ми.
— Освен това не съм като някоя обикновена жена, чиято единствена работа е да ражда дете след дете, докато се изтощи, нали? Аз съм твоя съпруга — съпругата на императора, и много му помагам в неговите императорски задължения, а това трябва да се сложи пред всичко останало, нали? Бременността пречи на работата.
Обадих се разтревожено:
— Разбира се, скъпа моя, щом наистина го чувствуваш така, не съм от ония съпрузи, които биха те принудили към каквото и да било. Но нима наистина е необходимо да спим отделно? Не бихме ли могли да заемаме едно легло, ей тъй, просто за компания?
— О, Клавдий — каза тя почти разплакана, — достатъчно трудно ми беше, докато реша да те помоля за това, защото много те обичам и не искам да че огорчавам. Не прави нещата още по-мъчни. А сега, след като ти казах как се чувствувам, нима на теб не ще ти бъде ужасно трудно да сдържаш страстта си към мен, когато спим заедно, и аз не съм в състояние почтено да ти отвърна със същото? Ако те отблъсна, това ще бъде точно толкова рушително за любовта ни, колкото ако ти се отдам против волята си; а пък уверена съм, че и ти ще съжаляваш много, ако се случи нещо, което да накърни любовта ми към теб. Не, още ли не виждаш колко по-добре ще бъде, ако спим отделно, докато изпитам към теб същите желания като преди? Представи си, че само за да се отдалеча от изкушението, аз се преместя в моите покои отсреща, в новия дворец? Много по-благоприятно за работата ми ще е да съм там. Ще мога, още щом стана, да се хвана за преписките. От това излежаване страшно изостанах със списъка на гражданите.