Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Лоши новини ти пращам, драги мой Скрибониане. Клавдий, след като опозори достойнството на Рим със своята глупост, невежество и шутовщина и с пълната си зависимост от съветите на шайка гръцки освобожденци, на един непрокопсан еврейски мошеник, на приятеля си по пиянство Вителий и Месалина, неговата развратна и амбициозна млада жена, накрая извърши и първото си голямо убийство. Бедният Апий Силан бе отзован от управлението на Испания, оставиха го в двореца да се лута два цели месеца, а сетне го измъкнаха внезапно от леглото на разсъмване и го екзекутираха без съд. Вчера Клавдий се появи в Сената и направо се подигра с това. Всички разумни хора в града са на мнение, че за Силан трябва да се отмъсти, и смятат, че ако се появи някой подходящ предводител, и целият народ ще го приветствува с открити обятия. Клавдий обърна нещата направо с краката нагоре и на човек вече му иде да съжалява за Калигула. За жалост в момента той може да се опре на преторианците, а без войски ние не сме в състояние да сторим нищо. Имаше няколко неуспешни опита за убийство: той е такъв страхливец, че човек не може да вмъкне дори губерка в двореца, защото претърсващите ще му я отнемат още в преддверието. Надеждата ни е ти да ни спасиш. Ако би могъл да влезеш в града със Седми и Единайсети легион и с още някои местни войски, които имаш възможност да събереш, на тревогите ни ще се сложи край. Обещай на преторианците награда като оная, която Клавдий им даде, и те ще преминат на твоя страна начаса. Те го презират като цивилен, който се пъха в техните работи, а и той след оня единствен случай, когато бе принуден да прояви щедрост, не им е дал повече от една златица на човек да пият за негово здраве на рождения му ден. Още щом стъпиш на италийския бряг — транспортните трудности лесно ще се преодолеят, — ние ще се присъединим към тебе с доброволческа войска и ще те снабдим с всички необходими пари. Не се колебай. Сега му е времето, преди нещата да се влошат още повече. Би могъл да стигнеш до Рим, преди Клавдий да е поискал подкрепления от Рейн; освен туй не смятам, че ще ги получи, дори и да поиска. Говори се, че германците подготвяли своето отмъщение, а пък Галба не е човек, който ще напусне поста си на Рейн, когато ватите настъпват. Габиний пък не ще тръгне без Галба; те винаги работят в съдружие. Тъй че въстанието обещава да бъде безкръвно. Не бих искал да те моля, като изтъкна, че това ще допринесе за личната ти безопасност, защото зная — слагаш честта на Рим пред личните интереси. Но все пак добре ще е да си известен, че преди няколко вечери Клавдий заяви на братовчеда ми Виниций: „Не забравям старите сметки. Когато един известен управител се върне в Рим след управлението си на Балканите, помни ми думата, той ще плати с кръвта си за шегите, които ми погаждаше на времето.“ И още нещо. Не изпитвай угризения, че ще оставиш провинцията за известно време неохранявана. Легионите не ще се бавят дълго, а и ти можеш да отведеш със себе си повечко заложници, за да попречиш на провинциалите в твое отсъствие да се вдигнат. Освен това Далмация не е гранична провинция. Извести ме веднага дали си с нас и готов ли си да си извоюваш име, велико като на твоя праотец Камил, като станеш вторият спасител на Рим.
Скрибониан решил да приеме риска. Писал на Винициан, че ще му трябват сто и петдесет кораба от Италия освен онова, което щял да успее да намери в далматинските пристанища. Трябвали му освен това един милион златици, които да раздаде, за да увещае двата редовни легиона — всеки от пет хиляди души — и двадесетте хиляди далматински новобранци, които щял да свика под знамената, да нарушат клетвата си към мене. Тъй Винициан и неговите съзаклятници — шестима сенатори, седмина конници и още десет конници и шестима сенатори, които бях изхвърлил от техните съсловия — напуснаха Рим необезпокоявани под предлог, че заминават за селските си имения. Първата вест за бунта беше едно писмо, което получих от Скрибониан, написано с най-обидни думи; наричаше ме самозванец и идиот и ми нареждаше незабавно да се откажа от всичките си длъжности и да се оттегля в частния живот. Заявяваше ми, че съм доказал жалката си некадърност за тази длъжност, която ми била поверена от Сената в момент на объркване и умопомрачение, и че той, Скрибониан, сега се отказвал от верноподаничеството си и се готвел да потегли към Италия с трийсетхилядна войска, за да възстанови реда и нормалното управление в Рим и в останалата част на света. Откажа ли се от монархията при получаването на тази бележка, животът ми щял да бъде пощаден и на мен и ближните ми щяло да се даде подобна амнистия, каквато аз разумно съм бил увещан да дам на противниците си при моето възкачване.