Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Когато настане суша тук в Рим, знаем как да увещаем боговете да пратят дъжд. Има един черен камък, наречен Капещият камък, взет още от етруските и прибран в един храм на Марс, вън от града. Отиваме в свещена процесия, внасяме го в стените на града, където го поливаме с вода, пеем литургии и принасяме жертви. След това винаги вали — освен когато се направи грешка в ритуала, както често се случва. Но Гета нямаше Капещ камък, затова бил съвсем объркан. Номадите са свикнали да карат без вода по цели дни и освен това познават местността. Започнали да ограждат римските войски; убили, съблекли и се гаврили с неколцина от нашите изоставащи войници, които жегата била подлудила.
Гета имал един чернокож ординарец, който бил роден в тази същата пустиня, но бил продаден в робство на мавританците. Той не можел да си спомни къде се намира най-близката вода, защото го продали, докато бил съвсем малко дете. Ала казал на Гета:
— Генерале, защо да не се помолим на отеца Гуа-Гуа!
Гета запитал коя е тази личност. Човекът отвърнал, че това бил богът на пустинята, който дарявал дъжд в сушаво време. Гета рекъл:
— Императорът ме посъветва да съобразявам тактиката си със страната. Кажи ми как да умилостивим отец Гуа-Гуа и ще го сторя незабавно.
Ординарецът му казал да вземе едно малко гърне, да го зарови до шията в пясъка и да го напълни с бира, изричайки, докато върши това: „Отче Гуа-Гуа, предлагаме ти бира.“ След това войниците трябвало да напълнят съдовете си за пиене с всичката питейна вода от водните тулуми и да оставят само толкова, колкото да намокрят пръстите си и да пръснат наоколо. После всички трябвало да пеят, да танцуват и да боготворят отец Гуа-Гуа, като пръскат водата и изпият до дъно меховете. Сам Гета трябвало да припява: „Както тази вода се пръска, тъй да завали дъждът! Изпихме и последната си капка, отче. Нищо не остана. Какво да правим сега? Пийни си бира, отче Гуа-Гуа, а на нас, твоите деца, си пусни водата, иначе ще умрем!“ Защото бирата е силен мочогон и тези номади имат същите геологически схващания като древните гърци, които са смятали, че когато вали, Юпитер си пуска водата; тъй че същата дума (с малка разлика в рода) се употребява от гърците и за Небесни селения, и за нощно гърне. Номадите смятали, че техният бог ще бъде подмамен да си пусне водата във формата на дъжд, ако му предложат да пие бира. А пръскането на водата подобно на нашите очищения, трябвало да му напомни как пада дъждът, в случай че е забравил.
Гета, изпаднал в отчаяние, свикал изнемощелите си воини и запитал дали някой случайно има малко бира. За щастие неколцина от германските помощни войски пазели малко бира във воден мех; носели си я вместо вода. Гета ги накарал да му я дадат. А после разпределил по равно останалата вода, но бирата оставил за отец Гуа-Гуа. Войниците танцували, пили водата и посипвали необходимите капки по пясъка, докато Гета мърморел предписаните умилостивителни думи. Отец Гуа-Гуа (името му очевидно означава „Вода“) бил толкова зарадван и развълнуван от почитта, оказана му от тази голяма войска, съставена от чужденци, че небето незабавно се покрило с дъждовни облаци и се излял порой, който продължил цели три дни и превърнал всяка пясъчна вдлъбнатина във водно езерце. Армията била спасена. А номадите, приемайки изобилния дъжд като неоспорим знак за благоволението на бога Гуа-Гуа към римляните, смирено се приближили с предложение за съюзническо. Гета отказал, заявявайки, че ще ги приеме едва след като му предадат Салаб. Скоро Салаб бил доведен в лагера окован. Между Гета и номадите се разменили подаръци и се сключил договор; а после Гета потеглил обратно без други загуби към планините, където хванал откъм гърба хората на Салаб, които все още задържали прохода, като избил или заловил цялата част. Другите мавритански войски, като видели, че предводителят им е доведен в Танжер пленен, предали се без по-нататъшна съпротива. Така десетина литра бира спасиха живота на повече от две хиляди римляни и спечелиха на Рим една нова провинция. Наредих да се вдигне светилище на бога Гуа-Гуа в пустинята отвъд планините, където властвуваше; в Мавритания, която сега е разделена на две провинции — Западна Мавритания, със столица Танжер, и Източна Мавритания, със столица Цезарея, — трябваше да доставя на светилището годишно по петстотин кози меха най-хубава бира. Отсъдих на Гета триумфалните отличия и щях да поискам от Сената да му гласува наследствената титла Мавр (от Мавритания), ако той не бе надвишил правата си, осъждайки Салаб на смърт в Танжер, преди да се е посъветвал с мене. Нямаше никаква военна необходимост за това деяние; сторил го беше от суета.