Сойка-присмехулка

— Може да е извадила от строя и камерите — превежда Кастор. — Да е зацапала обективите.

Гейл вдига единия си ботуш на кухненския плот, оглежда черните пръски по предния му край и ги остъргва с кухненски нож.

— Не е разяждащо. Според мен е предназначено или да ни задуши, или да ни отрови.

— Може би най-добрият ни шанс — казва Лийг 1.

Всички слагат противогазите си. Финик намества противогаза върху безжизненото лице на Пийта. Кресида и Лийг 1 крепят помежду си замаяния Месала.

Чакам някой да поеме начело, когато си спомням, че сега това е моя задача. Натискам кухненската врата и не срещам съпротива. Дебел почти два сантиметра слой от черното лепкаво вещество покрива почти три четвърти от коридора. Докосвам го предпазливо с върха на ботуша си и установявам, че прилича на гел. Повдигам крака си — веществото се разтяга, отскача и се връща на мястото си. Правя три крачки в гела и поглеждам назад. Няма следи от стъпки. Това е първото хубаво нещо за днес. Гелът става малко по-плътен, докато прекосявам хола. Внимателно отварям външната врата, като очаквам цели литри от веществото да се излеят вътре като порой, но то запазва формата си.

Розово-оранжевият квартал изглежда така, сякаш са го потопили в черен лак и са го оставили да изсъхне. Паветата, сградите, дори покривите са покрити с черния гел. Над улицата като сълза виси огромна капка. От нея се подават две очертания. Цев на пушка и човешка ръка. Мичъл. Спирам и гледам нагоре, докато пристигне цялата група.

— Ако някой иска да се върне по каквато и да е причина, сега е моментът — казвам. — Няма да питам защо, няма да му се сърдя. — Никой не показва желание да се върне. Тръгвам навътре в Капитола, като знам, че нямаме много време. Тук пластът от гел е по-дълбок, от десет до петнайсет сантиметра, и при всяка стъпка издава засмукващ звук, но все още заличава следите ни.

Вълната трябва да е била огромна, задвижвана от чудовищна сила, тъй като се простира на няколко пресечки пред нас. Пристъпвам внимателно, но предположението ми, че е задействала други „клопки“, изглежда е било правилно. Една пресечка е осеяна със златистите тела на хрътоси. Сигурно са били пуснати на свобода, но гелът ги е убил. Малко по-нататък цяла жилищна сграда се е срутила и гелът е покрил развалините. Спринтирам на всяка пресечка, като вдигам ръка, правейки знак на останалите да изчакат, докато оглеждам дали няма опасност, но изглежда вълната е обезвредила „клопките“ далеч по-добре, отколкото би могъл който и да е взвод от бунтовници.

На петата пресечка виждам, че стигаме точката, където вълната е започнала да изчерпва силата си. Тук гелът е малко по-дълбок от два сантиметра и виждам показващи се върхове на бебешко сини покриви от другата страна на следващата пресечка. Започва да се стъмнява и отчаяно се нуждаем да намерим скривалище и да направим план. Избирам един апартамент на около две трети от пътя до следващата пресечка. Хоумс разбива ключалката с лост и нареждам на другите да влизат. Оставам на улицата още минута, докато и последните следи от стъпките ни изчезват и после затварям вратата зад себе си.