Сойка-присмехулка

— Не ставай смешна — изсъсква тя. Разбира се, тя смята, че е нейно. Тя е заместник-командир.

— Вярно е — казва Хоумс. — Той й предаде холото, преди да умре. Видях го.

— Защо би го направил? — настоява Джаксън.

Защо, наистина? Вие ми се свят от ужасните събития от последните пет минути — Богс осакатен, умиращ, мъртъв, убийствената ярост на Пийта, Мичъл — окървавен, омотан в мрежата, погълнат от онази противна черна вълна. Обръщам се към Богс: толкова отчаяно ми е нужен жив. Изведнъж съм сигурна, че той, и може би само той, е изцяло на моя страна. Спомням си последните му заповеди…

„Не им се доверявай. Не се връщай. Убий Пийта. Направи това, за което дойде“.

Какво искаше да каже? На кого да не се доверявам? На бунтовниците? На Коин? На хората, които ме гледат точно сега? Няма да се върна, но той сигурно знае, че не мога да застрелям Пийта. Мога ли? Трябва ли? Дали Богс се беше сетил, че това, което всъщност дойдох да направя, е да дезертирам и лично да убия Сноу?

Не мога да реша всичко това точно сега, затова решавам да изпълня само първите две заповеди: да не се доверявам на никого и да навляза по-навътре в Капитола. Но как мога да оправдая това? Да ги накарам да ми позволят да задържа холото?

— Защото изпълнявам специална мисия за президента Коин. Единствено Богс знаеше за нея.

Това по никакъв начин не убеждава Джаксън.

— С каква задача?

Защо да не им кажа истината? Тя е по-правдоподобна от всичко, което мога да измисля. Но трябва да изглежда като истинска мисия, а не отмъщение.

— Да убия президента Сноу преди човешките загуби от тази война непоправимо да намалят населението ни.

— Не ти вярвам — казва Джаксън. — Като твой настоящ командир ти заповядвам да ми предадеш холото.

— Не — отговарям аз. — Това ще бъде в пряко нарушение на заповедите на президента Коин.

Насочват се оръжия. Половината взвод — към Джаксън, половината — към мен. Всеки момент някой ще умре, когато се обажда Кресида:

— Вярно е. Затова сме тук. Плутарх иска събитието да се предава по телевизията. Смята, че ако успеем да заснемем как Сойката-присмехулка убива Сноу, това ще сложи край на войната.

Това разколебава дори Джаксън. После тя посочва с пушката си към килера:

— А той защо е тук?

Тук ме хваща натясно. Не мога да се сетя за логична причина, поради която Коин би изпратила неуравновесено момче, програмирано да ме убие, на подобна ключова мисия заедно с мен. Историята ми звучи неубедително. Кресида отново ми идва на помощ:

— Защото двете интервюта с Цезар Фликърман след Игрите бяха заснети в личната резиденция на президента Сноу. Плутарх смята, че Пийта може да ни бъде донякъде полезен като водач в малко познато за нас място.

Иска ми се да попитам Кресида защо лъже заради мен, защо се бори да продължим с моята измислена мисия. Сега не е моментът.

— Трябва да вървим! — казва Гейл. — Аз тръгвам с Катнис. Ако вие не искате, тръгвайте обратно към лагера. Но да се размърдаме!

Хоумс отключва килера и мята изпадналия в безсъзнание Пийта на рамо.