Сойка-присмехулка

Няколко минути преди четири Пийта пак се обръща към мен.

— Любимият ти цвят… зеленият ли е?

— Точно така. — После се сещам да добавя нещо: — А твоят е оранжевият.

— Оранжевият? — Не изглежда убеден.

— Не ярко оранжево. А по-меко. Като залеза — уточнявам. — Поне това ми каза веднъж.

— О-о… — Той затваря за кратко очи — може би се опитва да извика в съзнанието си спомена за този залез — после кимва. — Благодаря ти.

Но от мен се изливат още думи:

— Ти си художник. Ти си пекар. Обичаш да спиш на отворен прозорец. Никога не си слагаш захар в чая. И винаги си връзваш връзките на обувките на двоен възел.

После се пъхам в палатката си, преди да направя нещо глупаво — например да се разплача.

На сутринта Гейл, Финик и аз отиваме да стреляме по прозорците на сградите заради снимачния екип. Когато се връщаме в лагера, Пийта е заедно с насядалите в кръг войници от Окръг 13, които са въоръжени, но разговарят открито с него. Джаксън е измислила игра, наречена „Вярно или не“, за да помогне на Пийта. Той споменава нещо, което според него се е случило, а те му казват дали е действително или въображаемо, и после обикновено следва кратко обяснение.

— Повечето хора от Дванайсети са загинали в пожара.

— Вярно. По-малко от деветстотин от вас се добраха живи до Тринайсети.

— Аз съм виновен за пожара.

— Не е вярно. Президентът Сноу разруши Окръг 12, както някога разруши и Тринайсети, за да отправи послание към бунтовниците.

Това ми се струва добра идея, докато не осъзнавам, че ще съм единствената, която може да потвърди или отрече по-голямата част от онова, което му тежи. Джаксън ни разпределя на смени. Прикрепва към нас тримата — Финик, Гейл и мен — по един войник от Окръг 13. Така Пийта винаги ще има достъп до някого, който го познава по-отблизо. Разговорът не тече гладко. Пийта дълго обмисля дори съвсем дребни сведения от рода на това, откъде хората са си купували сапун в родния ни окръг. Гейл запълва празнините в паметта му по отношение на много неща, свързани с Окръг 12; Финик е експертът по двете издания на Игрите, в които е участвал Пийта, защото е бил ментор в първото и трибут — във второто. Но тъй като най-голямото объркване на Пийта е свързано с мен — и не на всичко може да се даде просто обяснение — разговорите ни са мъчителни и тежки, макар че засягаме само най-повърхностни детайли. Цветът на роклята ми в Окръг 7. Предпочитанието ми към хлебчетата със сирене. Името на учителя ни по математика, когато бяхме малки. Възстановяването на спомените му за мен е мъчително. Навярно то е дори невъзможно след онова, което му е причинил Сноу. Но ми се струва правилно да му помогна да опита.