Сойка-присмехулка

— Ще те убия, преди това да се случи — казва Гейл. — Обещавам.

Пийта се поколебава, сякаш обмисля доколко може да разчита на това предложение, а после поклаща глава:

— Така няма да стане. Ами ако те няма, за да го направиш? И аз искам от онези отровни таблетки, които имате вие, останалите.

Танатоска. В лагера има една таблетка, в специалното джобче на костюма ми на Сойка-присмехулка. Но има и още една в най-горния джоб на униформата ми. Интересно, че не са дали една на Пийта. Може би Коин е сметнала, че той може да я вземе, преди да има шанс да ме убие. Не е ясно дали Пийта смята да я използва сега, за да ни спести необходимостта да го убием или само в случай, че Капитолът отново го вземе в плен. Като се има предвид в какво състояние е, предполагам, че това ще стане по-скоро рано, отколкото късно. Със сигурност ще е по-лесно за нас, останалите, ако не се налага да го застреляме. Това определено ще опрости решението на проблема с пристъпите му, по време на които е готов да убива.

Не знам дали е заради „клопките“, или от страх, или от това, че видях Богс да умира, но имам чувството, че пак съм на арената. Сякаш никога не съм я напускала. Отново се бия не само за собственото си оцеляване, но и за това на Пийта. Колко доволен ще е Сноу, как ще се забавлява, ако ме накара да го убия. Да направи така, че смъртта на Пийта да ми тежи на съвестта през времето, което ми остава да живея.

— Не става въпрос за теб — казвам аз. — Ние имаме задача. И ти си нужен. — Поглеждам останалите от групата. — Мислите ли, че можем да намерим някаква храна тук?

Ако не броим комплекта за първа помощ и камерите, нямаме нищо друго, освен униформите и оръжията си.

Половината от нас остават да пазят Пийта и да следят дали Сноу ще направи изявление, а останалите търсят нещо за ядене. Месала се оказва изключително ценен, защото е живял в почти същия апартамент като този и знае къде е най-вероятно хората да складират храна. Например в шкафа, скрит зад огледалото в спалнята или зад вентилационната решетка в коридора. Така че макар кухненските шкафове да са съвсем празни, намираме над трийсет консерви и няколко кутии с бисквити.

Струпаните запаси възмущават войниците, израснали в Окръг 13.

— Това не е ли незаконно? — пита Лийг 1.

— Напротив, в Капитола биха ви сметнали за глупаци, ако не го правите — казва Месала. — Още преди Юбилейните игри хората започнаха да се запасяват с дефицитни стоки.

— Докато други бяха лишени от тях — отбелязва Лийг 1.

— Именно — казва Месала. — Така стават нещата тук.

— За щастие, иначе нямаше да имаме нищо за вечеря — казва Гейл. — Всеки да грабва по една консерва.

Някои от нашата група, изглежда, нямат особено желание да го направят, но този метод е толкова добър, колкото и всеки друг. Не съм в настроение да деля всичко на единайсет равни части, като се съобразявам с възрастта, телесното тегло и физическата форма. Ровя из купчината и се каня да взема консерва треска, когато Пийта ми подава друга: