Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Не улучи — тихо произнесе Крисчън в ухото ми. Бузата ми беше притисната към сукното. - Постави си ръцете върху масата.
Подчиних се.
- Добре. Сега ще те напляскам и следващия път може би няма да пропуснеш. - Премести се от лявата ми страна, опрял еректи-ралия си пенис в хълбока ми.
Простенах и сърцето ми се качи в гърлото. Дишах плитко и насечено и по вените ми пробягваше тежка, гореща възбуда. Той нежно започна да гали дупето ми, а с другата си ръка ме хвана за косата на тила, опря лакът в гърба ми и ме притисна към масата. Бях напълно безпомощна.
- Разкрачи се - прошепна Крисчън и в първия момент аз се поколебах. Той силно ме удари - с линията! Плясъкът беше по-рязък от парването и ме изненада. Ахнах и Крисчън ме удари повторно.
- Краката - заповяда ми той. Разкрачих се, задъхана. Линията отново ме плесна. Ох - пареше, но звучеше по-страшно, отколкото се усещаше в действителност.
Затворих очи и поех болката. Не беше чак толкова зле и Крисчън вече дишаше по-тежко. Удари ме пак и после пак и аз изпъш-ках. Не бях сигурна още колко удара мога да понеса - но като го чувах, като знаех колко е възбуден, аз също се възбуждах още повече и бях готова да продължа. Пресичах от тъмната страна, място в душата ми, което не познавах добре, ала на което вече бях ходила в залата за игри - заедно с Талис. Линията ме удари отново. Простенах високо и Крисчън изпъшка в отговор. Удари ме пак - и пак... и още веднъж... този път по-силно... Потръпнах.
- Стига. - Думата излезе от устата ми, преди да осъзная, че съм я изрекла. Крисчън веднага пусна линията и ме освободи.
- Достатъчно ли ти е?
-Да.
- Сега искам да те чукам. - Гласът му прозвуча напрегнато.
- Да - с копнеж прошепнах аз. Той си свали ципа, докато аз лежах задъхана на масата: знаех, че ще го направи грубо.
За пореден път се удивих как съм понесла това, което правеше с мен досега - и да, какво удоволствие съм изпитала от него. Беше невероятно мрачно, но и невероятно негово съкровено...
Крисчън плъзна два пръста в мен и започна да ги движи въртеливо. Усещането беше върховно. Затворих очи и му се оставих. Чух издайническото разкъсване на станиол, после той застана зад мен, между краката ми, като ме накара да ги разтворя още по-широко.
И бавно проникна в мен. Изпълни ме. Чух го да надава стон на чиста наслада и това ме трогна. Крисчън здраво ме хвана за хълбоците, измъкна се от мен и се върна обратно с мощен тласък, който ме накара да извикам. Той спря за миг.
- Пак ли? - попита тихо.
- Да... Всичко е наред... Продължавай... отведи ме до края -произнесох задъхано.
Той простена гърлено, отново се изхлузи от мен, после мощно нахлу вътре и продължи да го повтаря безкрайно, бавно, сладостно бавно - мъчителен, брутален, божествен ритъм.
„О, божичко...“ Пулсът ми започна да се ускорява. Крисчън също го усети и ускори ритъма, тласъците му ставаха все по-бързи и силни - и аз се предадох, изригнах около него в изчерпващ, опустошителен оргазъм, който ме остави абсолютно изнемощяла.
Смътно усетих, че и Крисчън свършва, впил пръсти в хълбоците ми, после се отпусна върху мен. Свлякохме се на пода и той ме сгуши в обятията си.
- Благодаря ти, бебчо - промълви той и покри обърнатото ми нагоре лице с леки като перце целувки. Отворих очи и го погледнах. Той ме прегърна още по-силно.
- Бузата ти е порозовяла от сукното. - Крисчън нежно заразт-рива лицето ми. - Как беше? - Очите му бяха разширени и предпазливи.
- Потресаващо - прошепнах. - Харесва ми грубо, Крисчън, харесва ми и нежно. Харесва ми, че е с теб.
Той затвори очи и ме притисна към себе си с всички сили.
„Божичко, колко съм уморена!“
- Ти си невероятна, Ана! Красива, умна, предизвикателна, за-бавна, секси... всеки ден благодаря на Божието провидение, че именно ти дойде да ме интервюираш, а не Катрин Кавана. - Целуна ме по косата. Усмихнах се и се прозях, както бях с притисната към гърдите му уста. - Аз те изтощавам - продължи той.
- Хайде! В банята и после в леглото.
Бяхме един срещу друг във ваната, до шия в пяна, обгърнати от сладостното ухание на жасмин. Крисчън едно по едно ми разтри ходилата. Беше толкова приятно, че чак не ми се вярваше.
- Може ли да те помоля нещо? - прошепнах аз.
- Разбира се. Каквото поискаш, Ана, знаеш го.
Дълбоко си поех дъх и седнах във ваната.
- Утре... когато отида на работа... може ли Сойър само да ме остави на входа на службата и после да ме посрещне след работния ден? Моля те, Крисчън. Моля те.
Ръцете му замръзнаха неподвижно, челото му се покри с бръчки.
- Нали се бяхме разбрали - изсумтя той.
- Моля те - продължих да упорствам аз.
- А през обедната почивка?