Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Здрасти, Тейлър. Развеждам Анастейжа.
Тейлър кимна, но не се усмихна. Зачудих се дали и на него са му се скарали и защо още работи. Когато му се усмихнах, той любезно кимна. Крисчън пак ме хвана за ръка и ме поведе към библиотеката.
- Разбира се, вече си била тук - каза и отвори вратата. Зърнах зеленото сукно на билярдната маса и попитах:
- Ще поиграем ли?
Крисчън се усмихна изненадано.
- Добре. Играла ли си някога?
- Малко - излъгах аз. Той присви очи и наклони глава настрани.
- Ти си безнадеждна лъжкиня, Анастейжа. Или не си играла никога, или...
Облизах устни.
- Да не се уплаши от малко конкуренция?
- Да се уплаша от момиченце като теб? - Крисчън се подсмих-на добродушно.
- Да се обзаложим, господин Грей.
- Толкова ли сте уверена в победата си, госпожице Стийл?
— весело и в същото време невярващо попита той. - На какво искаш да се обзаложим?
- Ако спечеля, ще ме заведеш пак в залата за игри.
Крисчън ме изгледа така, сякаш не разбираше точно какво съм
казала.
- А ако спечеля аз? - попита след няколко напрегнати мига.
- Тогава имаш право на избор.
Устните му се извиха, докато обмисляше отговора си.
- Добре, дадено. Какво ще играем: пул, снукър или карамбол?
- Пул. Другите не ги знам.
Крисчън извади от един шкаф под една от книжните лавици голяма кожена кутия. В кадифеното гнездо в нея имаше билярдни топки и той бързо и ловко ги подреди върху сукното. Не бях играла пул на толкова голяма маса. Крисчън ми подаде щека и тебешир.
- Ще ги разбиеш ли? - предложи с престорена любезност. Забавляваше се - мислеше си, че ще спечели.
- Добре. - Натърках с тебешир върха на щеката и издухах излишния - като наблюдавах Крисчън през миглите си. Очите му потъмняха.
Прицелих се в бялата топка и с бърз чист удар улучих средата на триъгълника с такава сила, че една цветна топка бясно се завъртя и потъна в горния десен джоб. Останалите се пръснаха.
- Избирам цветните - осведомих го невинно, като скромно му се усмихнах. Устните му се извиха във весела усмивка.
- Моля - учтиво отвърна той.
Една след друга бързо вкарах в джобовете още три топки. Вътрешно танцувах. В този момент бях страшно благодарна на Хосе, задето ме научи да играя пул, при това добре. Крисчън гледаше безизразно и лицето му не издаваше нищо, но вече не ми се струваше толкова весел. Пропуснах зелената топка на косъм.
- Знаеш ли, Анастейжа, мога цял ден да стоя тук и да те гледам как се навеждаш и протягаш над масата - отбеляза той одобрително.
Изчервих се. Слава богу, че носех дънки. Крисчън се подсмих-на. Опитваше се да ме разсее, копелето му с копеле. Съблече кремавия си пуловер, метна го на облегалката на един стол и ми се ухили, докато се готвеше да направи първия си удар.
Наведе се ниско над масата. Устата ми пресъхна. „А, сега разбирам какво искаше да каже“. Крисчън по тесни дънки и бяла тениска, наведен така... представляваше невероятна гледка. Направо си изгубих мисълта. Той бързо вкара четири червени топки, после направи фал, като вкара бялата.
- Елементарна грешка, господин Грей - подразних го.
Крисчън се подсмихна.
- О, аз съм само един глупав смъртен, госпожице Стийл. Ваш ред е, струва ми се. - Посочи масата.
- Нали не се опитвате да изгубите?
- А, не. Намислил съм си специална награда и искам да спечеля, Анастейжа. - Сви небрежно рамене. - Но пък аз и без това винаги искам да печеля.
Изгледах го с присвити очи. „Ами тогава...“ Страшно се радвах, че съм по късата си синя риза. Обикалях около масата и се навеждах ниско при всяка възможност, показвайки му дупето и бюста си. Тази игра може да се играе и от двама. Хвърлих му прикрит поглед.
- Знам какво правиш - прошепна той. Очите му бяха потъмнели.
Кокетно килнах глава и нежно погалих щеката, бавно прокарвах ръка нагоре-надолу.
- А, просто се чудя откъде да нанеса следващия си удар - отвърнах сякаш разсеяно.
Надвесих се над масата и преместих оранжевата топка в по-добра позиция. После застанах точно пред Крисчън, наведох се и се прицелих. Чух го рязко да си поема дъх и естествено, не улучих. „Мамка му“.
Той се приближи, изправи се зад мен и докато още бях наведена напред, постави ръка върху задника ми. „Хмм...“
- За да ме дразните ли ми показвате това, госпожице Стийл?
- И силно ме плесна.
Ахнах.
- Да - промълвих, защото си беше вярно.
- Внимавай какво си пожелаваш, бебчо.
Разтрих си дупето, а Крисчън заобиколи от другия край на масата, надвеси се и стреля. Улучи червената топка и тя се понесе към левия страничен джоб. Прицели се в жълтата, горе вдясно, и за малко не улучи. Ухилих се.