Бебето е мое
- Автор: Филлипс Сьюзен Элизабет
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Джейн знаеше, че не може да ги надвие със сила, затова използва друга тактика. Посегна зад бара, сграбчи един от маркучите там и натисна спусъка. Шурна или обикновена вода, или сода, но каквото и да беше, докато стигне до целта си, то беше изгубило твърде много от силата си, за да има какъвто и да било ефект.
Тя се обърна към зяпачите, които бяха наставали от масите, за да виждат по-добре и се примоли на няколко мъже:
— Няма ли да направите нещо? Спрете ги!
Не й обърнаха никакво внимание.
За миг обмисли идеята да ги остави да се изпопребият, щом така искат, но те бяха прекалено силни, а тя просто не можеше да го понесе. Грабна една кана с бира от бара, втурна се напред и я запрати по тях.
Те ахнаха, изплюха бирата, която им беше влязла в устите и отново започнаха да се налагат, сякаш нищо не се беше случило. Неприятно напомняне за това колко корави бяха и двамата.
Кевин заби юмрук в корема на Кал, който на свой ред му нанесе солиден удар в гърдите. Никой от бизнесмените и пенсионерите, които ги гледаха, не даваше и най-слаб признак, че има желание да помогне. Джейн трябваше да се справи сама, ала единственото, за което се сещаше, беше в разрез с природата й. Само че нямаше по-добра идея, затова седна на един от столовете край бара, пое си дълбоко дъх и запищя, колкото й глас държи.
Звукът беше отвратителен, дори и в нейните уши, но тя не спря. Зяпачите начаса насочиха вниманието си от сбиването към изперкалата блондинка, която седеше на бара и виеше като банши38. Кал така се разсея, че Кевин успя да му прасне един по главата, а после и той изгуби концентрация и се озова на пода.
Джейн отново си пое дъх и продължи да пищи.
— Ще престанеш ли! — изрева Бонър, отдръпвайки се със залитане от стената.
Започваше да й се завива свят, но тя се насили да отприщи нов порой от писъци.
Кевин се изправи от пода, дишайки тежко.
— Какво й става?
— Изпаднала е в истерия. — Кал избърса бирата от очите с опакото на ръката си, пое си въздух и се насочи към Джейн с решителен блясък в очите. — Ще се наложи да я зашлевя.
— Да не си посмял! — възкликна тя.
— Налага се. — В погледа му се беше появило нещо почти сатанинско.
— Само да си ме докоснал и ще се разпищя.
— Да не си я докоснал! — извикаха в един глас трима души от тълпата.
Джейн скръсти ръце на гърдите си и ги изгледа свирепо.
— Ако се бяхте намесили, нямаше да се наложи да прибягвам до това.
— Просто най-обикновено сбиване — измърмори Кевин. — Какво толкова го раздухваш.
Кал я хвана за ръката и я дръпна от стола.
— Тя си пада малко нервозна.
— Виждам. — Тъкър вдигна края на ризата си, за да избърше бирата от лицето си. Скулата му беше сцепена и кървеше, а едното му око се беше подуло.
Мъж на средна възраст с колосана бяла риза и черна папийонка я гледаше любопитно.
— Коя всъщност е тя?
Кал се престори, че не е чул.
— Дарлингтън — отвърна Джейн, протягайки ръка, за да се здрависа. — Джейн Дарлингтън.
— Съпругата ми — измърмори Бонър.
— Съпругата ти? — Мъжът с папийонката изглеждаше леко объркан, докато поемаше ръката й.
— Точно така — потвърди тя.
— Това е Харли Крисп. Той държи местната железария. — Джейн никога не беше чувала по-неохотно представяне.
Харли пусна ръката й и се обърна към Кал.
— Как така за първи път се появи тук с Тъкър, а не с теб?
Съпругът й стисна челюст.
— Те са стари приятели.
Джейн си даде сметка, че всички в бара са я зяпнали преценяващо и никой от тях не изглежда особено дружелюбен.
— Много мило от ваша страна, че най-сетне сте намерили време да се запознаете с хората, които живеят тук, госпожо Бонър — каза Харли.
Джейн чу как неколцина души, в това число и привлекателната барманка, замърмориха враждебно и разбра, че историята за студената съпруга-учен на Кал, която се имаше за по-важна от всички други, се беше разнесла.
Бомбардировача отклони вниманието на тълпата, като нареди на барманката да включи разходите за щетите в сметката на Тъкър. Кевин се намуси, като дете, което бяха наказали да стои в стаята си.
38
Банши — жена призрак в ирландската и шотландската митология. Според вярванията появата на банши и нейният вледеняващ писък предвещават смърт. Това е същество, което е способно да убива със силата на вика си. — Б.ред.