Бебето е мое

И просто така, изведнъж, той се втвърди. По дяволите! Как успяваше да му причинява това? И що за приказки от устата на една уважавана университетска преподавателка?

Неканеният образ на това сладко малко дупе, изпълнило дланта му, изплува в съзнанието му. Той стисна зъби, присви очи и й отправи толкова гаден поглед, че направо го беше срам от себе си, задето го насочва към една беззащитна бременна жена.

— Може би имаш нужда именно да те нашляпат по голото дупе.

— Нима? — Вместо да припадне от страх, както би сторила всяка разумна жена, тя придоби преценяващо изражение. — Може и да се окаже забавно. Ще помисля върху това.

След тези думи тя се врътна и се прибра в стаята си, оставяйки го да стои в подножието на стълбите. Кал беше поразен. Как бе успяла да размени ролите им? И какво имаше предвид с това, че щяла да си помисли?

А после си напомни, че изпотрошеният й форд стои на алеята, където би трябвало да се намира неговият страхотен джип, и се втурна по стълбите след нея. Изобщо не беше приключил с тази битка!

Джейн го чу да се приближава и се засрами от приятния трепет, с който я изпълни тежкият тропот на краката му. Едва през последните няколко седмици беше осъзнала колко много й бе тежало на плещите задължението непрестанно да запазва достойнство. Ала за Бонър достойнството беше от полза, колкото за едно куче — чорапогащник.

Нахълта в стаята й и посочи с пръст към челото й.

— От този миг нататък трябва да уточним някои неща между нас. Аз съм главата на това домакинство и очаквам уважение! Да не съм чул още една дързост от теб! Ясен ли съм?

Методите му на конфронтация несъмнено действаха страхотно с други мъже, но тя усети как я жегва съчувствие към нещастните момичета, които бе избирал за свои партньорки в миналото. Вероятно направо бе съсипвал тези истински дечица.

Ала по някаква причина представата как той крещи на една беззащитна двайсетгодишна кралица на красотата отказваше да се оформи в ума й и на Джейн не й отне много време, за да се досети защо. Той никога не би го направил. Кал беше неспособен да отприщи цялата сила на гнева си срещу някой, когото смяташе за по-слаб от себе си. Тази мисъл я изпълни с дълбоко чувство на гордост.

— Отново ти тече кръв от устната — каза тя. — Да отидем в банята и аз ще се погрижа за теб.

— Никъде няма да ходя, докато не уредим това.

— Най-сърдечно те моля. Открай време си мечтая да се грижа за ранен воин.

Това го накара да замълчи за миг и от опасното му изражение и присвитите очи коленете й омекнаха мъничко. Той беше деветдесет килограма динамит, готов да се взриви, защо тогава не се боеше от него?

Кал пъхна палец в джоба на дънките си.

— Ще те оставя да ме закърпиш при едно условие.

— Какво?

— Като приключиш, ще си седиш тихичко, имам предвид ще си държиш устата затворена, докато те правя на пух и прах.