Бебето е мое

Тя отвори вратата на форда и сложи покупките си на седалката.

— Моя. И не говори за нея по този начин, че ще нараниш чувствата й.

— Тази бракма не е твоя. Бомбардировача никога не би допуснал да караш нещо подобно. Хайде, да идем да обядваме в „Планинаря“. Там приготвят най-хубавата храна в целия град.

Той я улови за ръката и Джейн усети как я водят зад ъгъла към малка, спретната на вид дървена къщурка. По грубо издяланата табела на верандата разбра, че това е барът, за който беше чувала. През цялото време, докато вървяха, Кевин не спря да говори.

— Знаеше ли, че това са въздържателски земи? Няма барове. „Планинаря“ е това, което наричат алкохолен клуб. Трябваше да си купя членска карта, за да вляза. Не мислиш ли, че е адски тъпо? И по тези места можеш да пиеш, но ти трябва членска карта, за да го правиш.

Той я поведе по стълбите, прекосиха дървената веранда и влязоха в малко преддверие, където млада жена по дънки стоеше до нещо като катедра от училищна стая, върху която имаше книга за резервации.

— Здравей, сладурче. Трябва ни маса за двама. На някое по-уютно местенце. — И той й показа членската си карта.

Хостесата му се усмихна и ги преведе през малка, спартански обзаведена трапезария, която изглеждаше така, сякаш първоначално е била предвидена за всекидневна на къщата. Сега обаче в нея имаше половин дузина квадратни дървени маси, които до една бяха празни. Две стъпала отвеждаха в открито помещение с тухлен под, махагонов бар и голяма каменна камина, в чието огнище имаше тръстикова кошница, пълна със стари списания. Звучеше тиха кънтри музика, а около кръглите маси във втората зала и край бара бяха насядали местни хора, които се наслаждаваха на обяда си. Момичето ги отведе до малка масичка съвсем близо до камината.

Джейн никога не си беше падала по барове, но трябваше да признае, че този бе доста уютен. По стените бяха окачени носталгични стари реклами, избелели изрезки от вестници и различни футболни сувенири, включително и синьо-златна тениска на „Чикаго Старс“ с номер 18. До нея висяха няколко корици на спортни списания, сложени в рамки, върху които до една имаше снимки на съпруга й.

Кевин им хвърли поглед, докато й държеше стола с плетена облегалка.

— Колкото и хубава да е храната, гледката направо може да ти съсипе апетита.

— Ако не искаш такава гледка, не трябваше да идваш в Салвейшън.

Той изсумтя, докато сядаше.

— Целият град е с промит мозък.

— О, я порасни, Кевин.

— Би трябвало да се досетя, че ще си на негова страна.

Джейн се засмя при вида на съкрушеното му изражение.

— Аз съм му жена! Какво очакваше?

— Е, и? Не беше ли гений или нещо такова? Не се ли очаква да си безпристрастна и справедлива?