Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Суийт отстъпи назад от хвръкналия облак искри:
- Мамка му! - Той зарови пръсти в посивялата си коса и я задърпа, сякаш се чудеше какво става.
Шай определено не можеше да повярва, че всичко това се случваше. Беше изтръпнала от ужас, все още на земята, вторачена в мятащия се на земята Локуей, прикован от здравата хватка на Савиан.
Санджийд се надигна, залитайки, стиснал с едната си ръка гърло, а другата, протегната напред, драпаше във въздуха с лъснали от кръв пръсти. Имаше нож, но Лам го очакваше да посегне към него. Хвана китката му, изви я настрани и го свали на колене на земята, главата му почти опря в тревата и от устата му се проточиха кървави лиги. Натисна с ботуш плешката му, изтегли меча си от ножницата и стоманата изсъска тихо. Спря за момент, протегна шия на едната страна, после на другата, вдигна острието и го стовари с всичка сила. Чу се едно глухо „туп“. Последва второ, трето, после Лам свали крак, наведе се и вдигна главата на Санджийд за косата. Беше жалка гледка - с една разцепена дълбоко буза, където един от ударите на меча се беше отклонил от шията.
- Това е за теб - каза Лам и подхвърли главата в скута на младия дух.
Задъхан, все още с една от ръцете на Савиан през гърдите си, под
чийто набран нагоре ръкав се подаваше тъмна татуировка, Локуей я зяпна облещен. Погледът му запрескача от главата в скута му към лицето на Лам и обратно, после оголи зъби и изсъска:
- Ще дойдем за теб! Преди изгрев, в тъмнината, ние ще дойдем за
теб!
- Не - усмихна се Лам и оголените му зъби, очи и струйките кръв по лицето му заблестяха на светлината на огъня. - Преди изгрев... - Той коленичи пред безпомощния дух. - В тъмнината. - Погали нежно бузата му и трите пръста на лявата му ръка оставиха три размазани ивици кръв по бледата му кожа. - Аз ще дойда за вас.
Чуха шумове в мрака. Първоначално гласове, заглушени от вятъра. Някои питаха какво говорят, други им изсъскаха да млъкват, че така не можели да чуят нищо. После Темпъл чу вик и сграбчи рамото на Корлин, а тя избута ръката му.
- Какво става? - попита Лестек.
- Откъде да знаем? - сопна му се Маджуд.
Видяха сенките край огъня да се разместват, някакво движение и всички ахнаха едновременно от уплаха.
- Това е капан! - извика лейди Ингълстад и един от сулджуките започна да бръщолеви несвързано на език, който дори Темпъл не беше чувал.
Настана паника и всички запристъпяха стреснато назад. За най-го-лям срам, Темпъл взе дейно участие в това.
- Въобще не трябваше да ходят там - изграчи Хеджес, все едно през цялото време беше бил против идеята.
- Всички да се успокоят. - Гласът на Корлин както обикновено беше силен и дори не трепна от страх.
- Някой идва! - Маджуд посочи в тъмното.
Последва нов пристъп на паника, ново пристъпяне назад и този път Темпъл беше един от първите.
- Никой да не стреля! - проехтя в тъмнината дрезгавият бас на Су-ийт. - Само това ми трябва след ден като тоя! - Възрастният скаут пристъпи в светлината на факлите с вдигнати ръце, следван по петите от Шай.
Откъм задругата се разнесе обща въздишка на облекчение, тази на Темпъл - една от най-силните - и някой изтъркаля две от бъчвите, за да пропуснат в укреплението завръщащите се от преговорите.
- Какво стана?
- Говориха ли?
- В безопасност ли сме?
Суийт не отговори, просто стоеше с ръце на кръста и клатеше бавно глава. Шай гледаше свъсено. Савиан се появи отзад, но присвитите му очи не издаваха нищо.
- Е? - попита Маджуд. - Сключихме ли сделка?
- Все още обмислят предложението ни - отвърна Лам, който вървеше най-отзад.
- Какво предложихте? Какво стана, за бога?
- Той ги уби - промърмори тихо Шай.
Настъпи тишина.
- Кой кого уби? - изписка объркано лорд Ингълстад.
- Лам уби духовете.
- Не преувеличавай - каза Суийт. - Остави един да си върви. - Побутна нагоре шапката си и седна тежко до колелото на един от фургоните.
- Санджийд? - изръмжа Плачеща скала. Суийт поклати глава. - О...
- Ти... ги уби? - попита Темпъл.
Лам сви рамене:
- Ако някой тръгне да те убива, тук може и да е прието да му платиш за услугата. Но там, откъдето идвам аз, правим нещата иначе.
- Убил ги е? - каза Бъкхорм с облещени от ужас очи.
- И добре е направил! - извика жена му. - Поне някой има куража да го направи! Получиха си заслуженото! За двете ми мъртви момчета!
- Имаме още осем живи, за които да мислим - отвърна й Бъкхорм.
- Да не забравяме и всеки от задругата! - добави лорд Ингълстад.