Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Беше започнало да притъмнява и небето на запад розовееше, нарязано от черните облаците като вълни по гладко море, когато Суийт най-накрая слезе от фургона на Маджуд:
- Искат да преговаряме! - извика той. - Запалиха огън на половината разстояние до лагера си и чакат да отидем да говорим.
Изглеждаше адски доволен от факта, помисли си Темпъл. Сигурно той самият трябваше да е доволен, но сега седеше на земята до гроба на Лийф, извърнат на една страна, за да не пада тежестта на раната на задника му, и се чувстваше така, сякаш нищо на този свят не беше в състояние да му донесе каквато и да е радост.
- Сега искат да говорим - отбеляза жлъчно Лулайн Бъкхорм. - След като двете ми момчета са мъртви.
-По-добре сега, отколкото след като и останалите ти момчета ги последват - отвърна Суийт с горчива гримаса. - По-добре да тръгвам.
- Аз също идвам - каза Лам. По едната страна на лицето му все още се виждаха засъхнали пръски кръв.
- Аз също - каза Савиан. - Да съм сигурен, че копелетата няма да се опитат да ни въртят номера.
Суийт прокара замислено пръсти през брадата си:
- Така да бъде. Няма да навреди, като им покажем, че имаме желязо в жилите.
- Аз също ще дойда. - Маджуд закуца напред с изкривено от болка лице и блеснал на показ златен зъб. Единият крачол на панталона му се вееше, срязан от Корлин, за да зашие раната на крака му. - Заклех се никога повече да не те оставям да се пазариш от мое име.
- Ти не мърдаш никъде - отвърна Суийт. - Ако нещата загрубеят, ще трябва да бягаме, а теб не те виждам да тичаш с този крак.
Маджуд отпусна внимателно тежестта си на ранения крак, примижа от болка и кимна към Шай:
- Тогава тя отива на мое място.
- Аз? - смотолеви Шай. - Да преговарям с проклетите копелета?
- Нямам вяра на друг да се пазари от мое име. Партньорът ми Кърн-сбик винаги настоява за най-добрата цена.
- Започвам да мразя човека, без да съм го срещала.
Суийт поклати глава:
- Не мисля, че Санджийд ще погледне с добро око на това жена да преговаря с него.
Ако до момента се беше колебала, според Темпъл след тези думи Шай вече беше взела решение.
- Ако мисли практично, ще го преживее. Да вървим.
Седяха в полукръг около пращящия огън, на стотина крачки от скалъпеното укрепление на задругата, а огньовете на лагера им блещукаха в далечината от другата страна. Духовете. Ужасът на равнината. Диваците от Далечна страна.
Шай искаше да ги мрази с цялата си душа и сърце, но когато се замислеше за това, единственото, което й идваше наум, беше Лийф в студената земя и й призляваше от мисълта за безсмислената му смърт. А също за брат му и за нейния също, които все още бяха някъде там, в неизвестност, и от това се чувстваше изстискана до капка и с огромна празнина в душата. Освен това, като ги видя отблизо, седнали кротко край огъня, без бойни викове и смъртоносни оръжия, се замисли дали някога беше виждала по-окаяна сбирщина от тях. Сигурно не, при все че през по-го-лямата част от живота си бе заобиколена от отчаяние, а през останалата - от нищета.
Бяха облечени в подобия на дрехи, съшити от опърпани полуоща-вени кожи, парчета от всевъзможни, явно събирани оттук-оттам дрехи, а под тях бяха бледи и кльощави. Един се беше ухилил до уши, сигурно при мисълта за богатствата, които ги очакваха, а в устата си имаше един-единствен прогнил зъб. Друг гледаше сериозно изпод ръба на преправен на шлем меден чайник, чийто чучур стърчеше напред над челото му. Възрастният, който седеше в средата, Шай взе за великия Санджийд. Имаше наметало от пера, а под него потъмнял от времето метален нагръдник, с който някой генерал от Старата империя преди хиляда години много се бе гордял. На врата му висяха три огърлици от човешки уши - явно доказателство за мъжеството и силата му, само дето в момента беше далеч от най-добрата си форма. Дишаше тежко, с дълбоко хриптене, съсухреното му лице беше цялото сбръчкано и от единия ъгъл на провисналата му уста се проточваше лига.
Възможно ли бе тези достойни за посмешище жалки подобия на хора да са чудовищата, които по-рано връхлетяха с вой и крясък укреплението им? Трябваше да знае отговора. Да си спомня урока, научен от годините, през които тя самата бе страховит бандит - между страховития и окаяния няма много разлика в зависимост от това откъде ще го погледнеш.
Всъщност, ако нещо я плашеше в момента, това бяха възрастните мъже от нейната страна на огъня - прорязаните от дълбоки бръчки лица, които на подскачащата светлината от огъня изглеждаха дяволски и непознати, святкащите очи насред тъмните сенки под челата, хладният блясък на острието на стрелата в заредения арбалет на Савиан, чепатото лице на Лам, грубо като усукано вековно дърво, прорязано от стари белези, безизразно, с нищо неподсказващо мислите в главата му, дори за Шай, която го познаваше от толкова години. Най-вече за нея може би.