Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Можем да се откупим? - попита Шай.
- Не е много сътвореното от Божията ръка, дето да не можеш да купиш, ако имаш с какво - отвърна Суийт. - Надявам се - промърмори под нос.
- И след като им платим - изръмжа Савиан. - Какво ще ги спре да не тръгнат след нас и да ни избият, когато им хрумне?
Суийт сви рамене:
- Като искаш предсказуеми хора, да си беше останал в Старикланд. Това е Далечна страна.
В този момент накълцаната от остриетата на секирите врата на фургона на Лестек се отвори с трясък и на прага застана самият славен актьор - по нощница, със зачервени очи и чорлава побеляла коса:
- Проклети критици! - избумтя той и размаха една празна тенекиена кутия към духовете в далечината.
- Всичко ще се оправи - каза Темпъл на сина на Бъкхорм. На втория му син, така мислеше. Не на някой от убитите. Естествено, че не на някой от тях, защото за тях нищо нямаше да се оправи, за тях всичко беше свършило. Подобна мисъл обаче нямаше да утеши брат им, затова Темпъл просто повтори: - Всичко ще е наред. - Опита се да прозвучи уверено и така, сякаш силните удари на сърцето му, да не споменаваме тръпнещата болка от задника му, не караха гласа му да трепери при всяка дума. Смешна работа е това - ранен в задника. Ама не е.
- Ще е наред - каза отново, все едно, натъртвайки на думата, й придаваше достоверност.
Спомни си как Кадия му каза точно това, когато започна обсадата и цял Дагоска беше в пламъци. Беше пределно ясно, че нищо няма да е наред, но му стана по-леко, знаейки, че някой има силите да изрече лъжата. Затова Темпъл стисна рамото на сина на Бъкхорм и повтори:
- Всичко... ще е... наред. - Този път гласът му не потрепери толкова и момчето кимна, а Темпъл усети прилив на сили от това, че успя да даде сили другиму. Зачуди се колко ли щяха да траят тези сили, когато духовете се върнеха.
Бъкхорм заби лопатата в пръста до гробовете. Още беше с дългата ризница, все така закопчана накриво и усукана отпред. Той избърса с опакото на ръката потното си чело и остави черно петно от прахоляк.
- Ще означава много за нас, ако къ... къ... кажеш нещо.
- Наистина ли? - примига насреща му Темпъл. Какво пък, помисли си, понякога от безполезна уста излизат стойностни думи.
Повечето от хората в задругата бяха заети да стягат импровизираното укрепление, да зяпат в хоризонта и да гризат ноктите си до кръв или просто се паникьосваха от собствената си предстояща смърт, за да обърнат внимание на чуждата. Затова край петте купчини прясно нахвърляна пръст застанаха Бъкхорм, стъписаната му жена и остатъкът от домочади-ето им, състоящо се от осем деца, чиито лица изразяваха различни степени на тъга, ужас и дори щастливо неведение и неуместно добро настроение; две от курвите и техният сводник, който по време на битката никакъв го нямаше, но поне сега се беше появил навреме, за да помогне с копаенето на гробовете; Джентили и двамата му братовчеди; Шай, намусена и вторачена в пръстта на гроба на Лийф, стиснала дръжката на лопатата така, че кокалчетата на ръката й бяха побелели. Имаше малки ръце, забеляза ни в клип ни в ръкав Темпъл и усети, че го обзема неочаквана симпатия към нея. Или може би бъркаше симпатия със самосъжаление. Най-вероятно беше второто.
-Боже - изграчи дрезгаво той и се покашля. - Изглежда. понякога. че не си наоколо. - С всичките кръвопролития и погроми, на които се беше нагледал, поне според него не просто не беше наоколо, а въобще не съществуваше. - Но аз знам, че си - излъга Темпъл. Така де, не му плащаха да говори истината. - Защото ти си навсякъде. Около нас и в нас. И ти бдиш над нас. - Не се справяш особено добре, но от Бог какво повече да искаш. - Затова те моля. умолявам те да бдиш над тези момчета, погребани в чужда земя, под непознато небе. И над тези мъже и жени също. Знаеш им прегрешенията, но знаеш, че дойдоха да съградят нещо ново в тази пустош. - Темпъл усети сълзите му да напират, прехапа устни, вдигна лице към небето и ги прогони с мигане. - Приеми ги в обятията си и им дай покой. Никой не го заслужава повече от тях.
Останаха за момент над гробовете, притихнали, умислени. Вятърът развя протритите краища на палтото на Темпъл и преметна кичури от косата на Шай през лицето й. Накрая Бъкхорм протегна ръка и в шепата му лъснаха няколко монети:
- Благодаря ти.
Темпъл внимателно избута назад мазолестите му пръсти, затвори шепата му й я стисна с две ръце:
- За мен беше чест. - Думите не променяха нищо. Нямаше да върнат децата. Затова нямаше да вземе парите, колкото и да бе голям дългът му.