Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
ЧАСТ III
КРИЙЗ
Градът с по-малко от хиляда души население беше толкова противен, че сякаш въздухът в него вонеше на отврат и поквара. Убийство и насилие се ширеха навред, пиянството бе начин на живот, комарджийството - начин за прекарване на свободното време, а юмручните сбивания - средство за забавление и отмора.
Дж. У. Бюел
Долнопробен ад
Нощният Крийз ли?
Представи си най-пропадналия бардак, само че още по-долнопро-бен. И сега добави още курви.
Най-значителното селище на границата на новия свят, раят на предприемача, така бленуваната крайна точка на пътуването на задругата, беше сбутано в криволичеща клисура, чиито стръмни склонове бяха осеяни с гниещите пънове на отсечени борове и ели. Беше свърталище на дива необузданост, отчаяни надежди и крайно отчаяние. Всичко в него бе в едната или другата крайност, никаква умереност. Място на стъпканите в калта мечти. И на нови, изсмуквани от бутилката, само за да бъдат повърнати и на свой ред стъпкани в калта. Град, в който странното минава за нормално, а нормалното - за чудатост, в който всеки ден се живее като за последно.
Калните му покрайнини се състояха предимно от окаяни на вид брезентови палатки, чиито повдигани от вятъра покривала разкриваха потресаващи сцени, непрепоръчителни за човешко око. Постройките бяха сковани от разцепени наполовина борови стволове, скрепени с отчаяни надежди и подкрепяни от гърбовете на насядалите покрай стените им пияници. От паянтовите им балкони се надвесваха с риск за живота си жени и рекламираха услугите си.
- Разраснал се е - каза Корлин, взирайки се през гъмжилото, задръстило централната улица.
- Доста - съгласи се Савиан.
- Не смея да кажа, че се е разкрасил обаче.
Шай не можеше да си представи какво ли е било преди. Върволица от лица и налудничави погледи ги следяха, докато минаваха през осеяната с боклук кална канавка. Лица, подхождащи по-скоро на гротескно театрално представление. Все едно някакъв безумен карнавал се беше настанил за постоянно в града. Нечий фалшив, извисен до фалцет кикот разцепи тъмнината. Отвсякъде се чуваха пъшкане - не можеше да се каже дали от удоволствие, или предсмъртни стонове, - викове на търговците от заложните къщи, пръхтене на добитък, скърцане на изтерзани пружини на легла и скрибуцане на цигулки. И всичко това се сливаше в отчаяната музика на града. От скалъпените врати и прозорци на баровете, всеки с нищо ненаподобяващ съседния, бълваха така подобните един на друг или бурен смях, съпровождащ нечия шега, или щастлив обрат на колелото на игралната маса, или негодуващ рев, породен от обида или лоша ръка на масата за карти.
- Милостиви небеса! - промърмори Маджуд иззад притиснатия към носа си ръкав в опит да превъзмогне вонята.
- Достатъчно да върне на човек вярата в Бог - каза Темпъл. - И да го убеди, че той е някъде другаде в момента.
Отпред от тъмнината изплуваха руини, колосални по размер колони от двете страни на улицата, толкова дебели, че трима мъже не можеха да ги обхванат с разперени ръце. Някои бяха прекършени почти до земята, други стърчаха пречупени на десетина крачки над улицата, но имаше и такива, чиито върхове чезнеха високо горе в тъмнината. Подскачащата светлина на факлите освети издяланите в мръсния камък букви - руни на език, забравен от векове, възпоменание за древни събития, събрали прах-та на хилядолетия.
- Какво ли е било това място преди? - промърмори Шай, вирнала колкото може нагоре глава.
- По-чисто, предполагам - каза Лам.
По древните колони като избили по дънера на сухо дърво гъби бяха накацали дървени бараки. Хората бяха вдигнали паянтови скелета по тях, бяха издялали в камъка криви ниши и подпори, бяха провесили въжета от върховете им, дори имаше рампи помежду им, докато накрая някои почти не се виждаха от накачулените по тях дърводелски „произведения на изкуството“. Бяха обсипани с факли и фенери и приличаха на призрачни кораби, незнайно как озовали се на хиляди мили разстояние във вътрешността на сушата, накичени с табели, приканващи към всевъзможни пороци, и всичко така паянтово сковано, че помръдваше при всяко по-силно подухване на вятъра.
Останалите членове на задругата се запровираха напред и долината се разшири, разкривайки атмосфера на нещо средно между оргия, улични безредици и чумна епидемия. Тълпи от облещени обезумели индивиди се щураха насам-натам, надъхани за бурна нощ на развлечения, все едно утре развратът и насилието нямаше да съществуват.