Пайнс [Живи или мъртви]

Послеслов

Hа 8 април 1990 г. по Ей Би Си беше излъчен пилотният епизод на емблематичния филм „Туин Пийкс“ на Марк Фрост и Дейвид Линч и за известно време загадката кой е убиецът на Лора Палмър хипнотизира цяла Америка. По онова време бях на дванайсет и никога нима да забравя чувството, което ме обхващаше, докато гледах причудливия сериал за зловещо градче е адски добро кафе и великолепен черешов пай, в което нищо не е такова, каквото изглежда.

„Туин Пийкс“ в крайна сметка не бе продължен, невероятният режисьор и актьорите се заеха с други неща, но безспорната магия на онези ранни епизоди ме преследва и две десетилетия по-късно. Поредици като „Северно изложение“, „Зад оградата“, „Досиетата X“ и „Изгубени“ от време на време залитат към онази зловещо красива тайнственост на „Туин Пийкс“, но като цяло така и не успяха да се доближат до него, поне за мен.

Казват, че цялото изкуство — било то литература, музика или визуално — е реакция на друго изкуство, и аз смятам, че това наистина е така. Колкото и добър да беше „Туин Пийкс“, естеството на сериала и особено внезапният му и преждевременен край ме остави изключително неудовлетворен. След прекъсването на поредицата бях така покрусен, че дори се опитах да напиша митичния трети сезон — не за другите, а за себе си, за да мога да продължа изживяването.

Това усилие се провали, както и много други мои опити от периода на съзряването ми като личност и писател да се върна към онова, което беше изпитало дванайсетгодишното момче през 1990 г.