Трескав блян [bg]

- Вали, Джошуа - каза Марш и посочи навън с бастуна си. - Може би тоя Жулиж няма да дойде. Едва ли ще иска да се намокри.

Джошуа Йорк придоби необичайно, строго изражение.

- Ще дойде - отвърна той.

Това бе всичко. Просто „ще дойде“.

И накрая... той наистина пристигна.

Дотогава бурята бе утихнала. Дъждът вече се лееше гальовно и нежно почти като мъгла. Абнър Марш още стоеше на котелната палуба, когато ги видя. Прекосяваха пустото, мокро пристанище. Въпреки разстоянието знаеше, че са те. Имаше нещо в походките им, грациозно и хищно, изпълнено със зловеща красота. Само един от тях се движеше различно, наперено и с престорена елегантност. Опитваше да прилича на останалите, но не можеше. Когато се приближиха, капитанът забеляза, че това е Киселия Били Типтън. Носеше нещо непохватно в ръце.

Абнър Марш се запъти към салона. Другите вече бяха на масата: Симж, Катрин, Смит, Браун, Раймонд, Жан, Валери и останалите, които Джошуа бе събрал при пътешествието им. Всички прекъснаха спокойния си разговор, когато Марш влезе.

- Идват - каза той.

Джошуа Йорк стана от централното място на масата и тръгна да ги посрещне. Абнър Марш отиде на бара и си наля уиски. Изпи го на един дъх, набързо се справи с още едно и след това седна на масата.

Джошуа бе настоял той да заеме мястото от лявата му страна. Столът отдясно беше подготвен за Дамон Жулиж. Марш се тръсна тежко на мястото си и погледна с намръщени вежди към празния стол от другата страна на масата. Точно тогава те влязоха.

Появиха се само нощните птици. Киселия Били бе останал някъде отвън и това се хареса доста на Марш. Имаше две жени, грамаден мъж с бледо лице и строго мрачно изражение, който започна да изтупва капките от палтото си, и накрая самият той. Марш веднага го разпозна. Лицето му бе гладко и неподвластно на времето, обрамчено с черни къдрици. В костюма си с цвят на тъмно бургундско вино и ризата със свободна яка изглеждаше като лорд. На един от пръстите му искреше златен пръстен със сапфир, голям колкото бучка захар, а върху черната му жилетка проблясваше шлифован черен диамант, поставен във фина мрежа от злато. Той прекоси стаята, заобиколи масата, спря се за миг и застана до мястото на Джошуа, зад стола на централното място. Постави бледите си ръце върху облегалката и изгледа останалите един по един. Всички се изправиха: тримата, които бяха дошли с него, след това Раймонд Ортега, после Кара и останалите, които ставаха сами или по двойки. Валери остана последна. Всички в стаята стояха на крака. Всички, с изключение на Абнър Марш. Дамон Жулиж се усмихна чаровно и топло.