Трескав блян [bg]

- Кара другите да го пият - каза Киселия Били. - Независимо дали искат или не.

- Дамон - обади се Смития. - Ще му... откажеш ли? Не можеш. Трябва да отидем. Така е повелил. Трябва.

Жулиж се извърна бавно към нея.

- Наистина ли го мислиш? - попита той с деликатна усмивка.

- Да - прошепна Смития. - Трябва. Той е кръвник.

Тя сведе очи.

- Смития - каза й Дамон Жулиж, - погледни ме.

Бавно и с безкрайно нежелание тя вдигна отново лице и срещна очите на Жулиж.

- Не - изхлипа тя. - Моля те. О, моля те.

Дамон не продума. Смития не отмести поглед. Тя се плъзна от креслото и се хвърли трепереща на колене върху килима. На малката й китка блестеше гривна от фино злато и аметист. Отмести я нагоре и бавно разтвори устни, сякаш щеше да заговори, но в същия миг поднесе ръка към зъбите си. Кръвта потече. Жулиж изчака, докато тя не запълзя към него, поднасяйки му своя дар. С изключителна учтивост той пое ръката й в своята, за да пие дълго и жадно. Когато той се насити, Смития стана на крака, залитайки, свлече се на едно коляно и се изправи отново, като продължи да залита.

- Кръвник - каза тя с преклонена глава. - Кръвник.

Устните на Дамон Жулиж бяха алени и влажни. От ъгълчето на устата му се стичаше тънка струйка кръв. Той извади кърпичка от джоба си, внимателно се избърса и я сгъна прилежно.

- Голям ли е параходът, Били? - попита той.

Типтън прибра ножа си с едно привично за него движение и се усмихна. Раната върху китката на Смития и кръвта, стичаща се по брадичката на Жулиж, го накараха да почувства вълнение, възбуда. Господарят щеше добре да подреди ония проклетници на кораба, помисли си той.

- По-шлям е от всеки друг съд, който съм виждал по реката - отвърна Киселия Били. - И е много красив. Сребро, огледала, мрамор, много стъклописи и килими. Ще ви хареса, господин Жулиж.

- Параход - замисли се Дамон. - Защо ли никога не съм се замислял за реката? Предимствата й са толкова очевидни.

- Значи отиваме? - попита Кюрт.

- Да - отвърна Жулиж. - О, да. Та кръвникът ни вика. Царят - той отметна назад глава и се засмя. - Царят! - изкрещя той между спазмите на смеха си. - Царят!

Един по един и другите се присъединиха към смеха му.

Жулиж се изправи рязко като острие на сгъваемо ножче. Изражението му отново беше сериозно. Шумният му изблик свърши внезапно, както бе започнал. Взираше се в тъмнината навън.

- Трябва да занесем подарък - каза той. - Не може да посетиш царска особа без дар -Дамон се обърна към Типтън. - Утре ще отидеш до улица „Моро“, Били. Ще ми донесеш нещо от там. Един малък подарък за бледия цар.