Трескав блян [bg]

Сейнт Луис и тръгнаха надолу по течението, нещата се объркаха. На юг положението се влоши дори повече.

- Джошуа е прав - измърмори Марш на себе си, докато се взираше в Ню Орлиънс. - Има нещо гнило тук.

Беше твърде горещо, твърде влажно, наоколо летяха твърде много насекоми, достатъчно, за да реши човек, че над цялото дяволско място тегне някакво проклятие. И сигурно бе така заради робството, макар че Марш не беше убеден. Без съмнение обаче му се искаше да нареди на Уайти да запали котлите и да разходи Фрам или Олбрайт до лоцманската будка, за да излязат от пристанището и да потеглят срещу течението. Още сега. Преди здрач. Преди другите да пристигнат.

Абнър Марш толкова много искаше да изкрещи всички тези заповеди, че чувстваше горчивия вкус на думите в устата си. Чувстваше някакъв суеверен страх за довечера, макар многократно да се бе убеждавал, че не страда от подобни предразсъдъци. Но не беше и слепец... горещина и задух изпълваха въздуха, а на запад от тях назряваше буря, силна и жестока, същата онази хала, която Дан Олбрайт бе надушил преди няколко дни. В това време параходите заминаваха един по един. Докато Абнър Марш наблюдаваше как се понасят на север и изчезват от погледа му сред маранята, го връхлетя самота. Сякаш всеки кораб носеше в себе си частица от собственото му аз, капка смелост, парченце увереност, блян, малка люспица надежда. Много параходи напускаха Ню Орлиънс всекидневно, казваше си Марш, едва ли сега бе различно от останалите августовски дни по Мисисипи: горещина, дим, леност, всички се движеха бавно, чакаха може би да си поемат малко свеж въздух или дъждът да отмие пушека от небето.

Някъде дълбоко в себе си обаче знаеше, че онова, което очакваха, нямаше да е свежо и чисто, нямаше да им донесе облекчение от жегата, влагата, насекомите и страха. Някъде долу Косматия Майк крещеше на работниците си и показваше заплашителни жестове с черната си желязна палка. Пристанищният шум и камбаните, и свирките на параходите обаче заглушаваха думите му. На пристана чакаше цяла планина от товари, почти хиляда тона -вместимостта на „Трескав блян“. Само четвърт от всичко беше пренесено по тънките талпи на основната палуба. Останалото щеше да отнеме часове. Дори да искаше, Марш не можеше да потегли, не и с всичкия този товар, който очакваше. Косматия Майк, Джефърс и останалите щяха да решат, че се е побъркал. Искаше му се да им беше казал. Възнамеряваше да го направи, за да планират всичко, но нямаше време. Всичко стана толкова бързо, а довечера онзи Дамон Жулиж щеше да дойде на вечеря на „Трескав блян“. Нямаше време да се разбере с Косматия Майк и Джонатоун Джефърс. Тази вечер Абнър Марш щеше да бъде сам, или почти сам, само той и Джошуа в една стая с всички тях, нощните хора. Марш не броеше Джошуа Йорк към останалите. Той беше някак различен. Пък и му бе казал, че всичко ще мине добре. Разполагаше с питието си, с многобройни красиви думи и блянове. Въпреки това Абнър имаше лошо предчувствие.