Пурпурно небе [bg]

— Ама…

Ториан Торсен поклати глава.

— Знаем какво вестрито си мислеше, че е искал Чедото. Но той е бил тук достатъчно дълго не само за да открие сина ми, но и за да… за да се вмести в живота и обстановката, може би по същия начин, по който го направих и аз. — Той сви рамене. — Ако е искал да пролее кръвта на сина ми, щеше да го е сторил вече. Ториан е също толкова бърз, колкото бях и аз на неговата възраст, но значително по-умен, да не кажа по-хитър и изобретателен, но е без значение колко бърз, умен, хитър и изобретателен си, когато една тъмна сянка изскочи ненадейно от някоя алея или вход в момент, когато изобщо не очакваш, за да те разкъса на парчета. — Той вдигна поглед. — Знаеш ли как да се фехтуваш? Не? А шах не играеш ли, ами на дама? Жалко наистина. Те са почти същите, там се използват едни и същи похвати, трябва да владееш едни и същи тънкости: ако искаш да нанесеш удар, трябва да се придвижиш напред; само че, щом започнеш да настъпваш, се излагаш на ударите на противника.

Щом стиснеш меча, китката се превръща в центъра на вселената, в точката, около която се завърта цялата битка. Ако уцелиш противниковата китка, независимо дали става въпрос за дуел до първа кръв, или за двубой до смърт, ти печелиш. Вие имате поговорка за най-бързия начин, по който да стигнеш до сърцето на човек; а пък мен са ме учили, че най-бързият начин да се добереш до чуждото сърце е, като поразиш китката. Щом китката е извадена от строя, можеш да пронижеш сърцето в момента, когато на теб ти е угодно.

Затова от тази истина произлиза класическото действие: излагаш китката си на ударите на противника и се надяваш той да се подлъже и да насочи ударите си към нея, като защитата му се оголи за твоя рипост. В повечето случаи, ако си добър, този номер минава. — Торсен подръпна ръкава си нагоре. Яката му китка беше грозно набраздена с поне шест плътни бели линии, които говореха за стари рани. Пръстите му потриха внимателно белезите. — Но това не се получава винаги, просто не можеш да разчиташ, че ще стане винаги.

Точно това бяха направили двамата с Тори снощи. Ако Чедото се бе подлъгал и нападнал Тори, щеше да се разкрие, а Джеф веднага да го забележи. Нещата щяха да се подредят по същия начин, по който се получаваха, когато нападащият фехтовчик оставяше незащитено място, когато се впускаше напред.

— Защо тогава той не се подведе? Наблюдавал ни е.

— Има още един класически ход, който… ами той превръща тактиката в стратегия. Вместо да се опитваш да нанесеш удар, полагаш необходимото старание, за да манипулираш противника си да… загуби равновесие. Щом загуби равновесие, ти вече контролираш както времето, в което ще нанася удари, така и посоката, в която насочва същите тези удари, така че ти успяваш да спечелиш по индиректен начин битка, която трудно би успял да спечелиш, по какъвто и да е друг начин.

— Накратко казано, той ни е приложил тъкмо този похват.