Александрийската връзка [bg]

Касиопея поклати глава.

— Ама той пълен идиот ли е?

— Нарича се мислене с погрешната глава. Смятал е, че целта й е единствено да му доставя наслада. — Тя огледа интериора, осветен от слънчевите лъчи. Обзавеждането бе модерно, преобладаваше черното, сребристото, бялото и сивото. По стените висяха абстрактни картини. Нито една не съдържаше някакъв смисъл. Никакви чувства. Съвсем подходящо.

— Какво точно търсим? — попита Касиопея.

— Насам.

Тръгнаха по коридора към кабинета му. Агентката й бе докладвала, че Дейли съхранява информацията в защитена с парола флашпамет и никога не оставя данни върху лаптопа и компютъра в Белия дом. Момичето на повикване, наето от агентката й да съблазни Дейли, бе забелязало тази особеност една вечер, докато Дейли работел на компютъра, а тя работела върху него.

Стефани разказа на Касиопея каквото знаеше.

— За съжаление тя така и не видяла скривалището му.

— Била е твърде заета?

Стефани се усмихна.

— Всеки с професията си. Момичетата на повикване са едни от най-продуктивните източници на информация. А сега трябва да открием скривалището му.

Касиопея се отпусна върху един дървен стол, който изскърца под скромната й тежест.

— Трябва да е на лесно място.

Стефани разгледа кабинета. Върху бюрото имаше попивателна, стойка за молив и химикалка и снимки на Дейли с президента и вицепрезидента, както и лампа за четене. Тесни рафтове покриваха две от стените от пода до тавана. Цялата стая бе едва около два квадратни метра. Подът, както и в останалата част от къщата, бе дъсчен. Нямаше много места за скривалище. Книгите по рафтовете привлякоха вниманието й. Дейли явно обичаше политическите трактати. Не бяха толкова много — може би около стотина. Меките корици се редуваха с твърди, набраздени от пукнатини, които свидетелстваха, че страниците са четени. Тя поклати глава.

— Познавач на съвременната политика, който винаги изучава и двете страни.

— Защо имаш такова отношение към човека?

— Просто винаги съм изпитвала потребност да си взема душ, след като прекарам известно време с него. Да не споменаваме, че още от първия ден искаше да ме уволни. — Тя направи пауза. — И в крайна сметка успя.

В ключалката застърга ключ. Стефани се извъртя и погледна към коридора и входната врата.

Вратата се отвори и се чу гласът на Лари Дейли. После и друг женски глас. Хедър Диксън.

Стефани направи знак на Касиопея, двете се стрелнаха по коридора и се шмугнаха в една от спалните.

— Чакай да спра алармата — каза Дейли.

Няколко секунди тишина.

— Колко странно — каза Дейли.

— Проблем ли има?

Стефани веднага се досети. Бе пропуснала да включи отново системата, след като влязоха.

— Сигурен съм, че пуснах алармата, преди да изляза — каза Дейли.