Александрийската връзка [bg]

44

Виена, 13:00 ч.

Торвалдсен излезе от банята и загледа как Гари си разопакова багажа. Преди няколко дни момчето бе пристигнало при него единствено с дрехите, с които го бяха отвлекли, така че Йеспер бе отскочил до Копенхаген и бе купил някои неща.

— Тази къща е доста стара, нали? — попита Гари.

— Построена е преди много поколения, както и Кристиангаде.

— В Европа има доста старини. Не е като у дома.

Той се усмихна.

— Малко по-отдавна сме по тези земи.

— Страхотна стая.

Торвалдсен също намираше помещението за интересно. Бе на втория етаж, близо до домакина им. Което се случваше за първи път. Изискана стая с романтично излъчване, която със сигурност някога бе принадлежала на жена с вкус.

— Обичаш ли историята? — попита той.

Гари сви рамене.

— Не и до по-миналото лято. Тук ми стана много по-интересно, нали всичко ми е пред очите.

Хенрик Торвалдсен реши, че е време да обясни на момчето положението им.

— Какво мислиш за домакина и дъщеря му?

— Не са много дружелюбни. Но май те харесват.

— Познавам Алфред от доста време и се опасявам, че крои нещо.

Гари седна на леглото.

— Мисля, че може би той стои зад отвличането ти.

Торвалдсен се взря изпитателно в момчето, което се опитваше да проумее ситуацията.

— Сигурен ли си?

Той поклати глава.

— Затова сме тук. За да разберем.

— Аз също искам да разбера. Онези мъже разстроиха майка ми, а това не ми е приятно.

— Страх ли те е?

— Ти не би ме довел тук, ако имаше някаква опасност.

Отговорът му допадна. Хлапето бе будно.

— Видя как умират двама мъже. Малко петнайсетгодишни момчета могат да кажат същото. Добре ли си?

— Онзи, когото татко застреля, си го заслужаваше. Опита се да ме отвлече. Татко направи каквото трябваше. А ти какво ще правиш?

— Не съм съвсем наясно. Но през следващите няколко дни тук ще има много влиятелни хора. Би трябвало да успея да науча от тях каквото ни интересува.

— Това нещо като клуб ли е?

— Може и така да се каже. Хора със сходни интереси, които се събират, за да обсъждат общи проблеми.