Децата на Метусела [bg]

— Без съмнение — съгласи се Родни, — но те вече са заети.

Джъстин Фут сви рамене.

— Това какво общо има с нас? Това е проблем на правителството, който трябва да се уреди заедно с хората, на които незаконно е разрешено да се настанят в нашите домове. Що се отнася до мен, аз ще сляза на Земята колкото е възможно по-скоро, ще взема заповед за изселване от най-близкия съд и ще си върна жилището.

— Не е толкова лесно. Можете да направите омлет от яйца, но не и яйца от омлет. Официално вие сте мъртви от доста години. Настоящият наемател на вашия дом е с добро положение в обществото.

Джъстин Фут се изправи и хвърли изпепеляващ поглед към пратеника на Федерацията, приличайки, както Лазар си помисли, на „мишка, хваната в ъгъла“.

— Официално мъртви! По силата на какво, сър, кажете ми? Аз бях уважаван адвокат, който тихо и почтено изпълняваше задълженията си, без да вреди на никого, а после бях арестуван без причина и принуден с бягство да спасявам живота си. А сега любезно ми заявяват, че собствеността ми е конфискувана и легалното ми съществуване като личност и гражданин е забранено, заради това стечение на обстоятелствата. Какъв вид справедливост е това? Споразумението още ли е в сила?

— Не ме разбирате правилно. Аз…

— Всичко разбирам. Ако справедливостта е в сила само когато е удобна някому, тогава Споразумението не струва дори и хартията, върху която е написано. Моят случай ще послужи за пример, сър, пример за всеки един член на Фамилиите. Ако не ми бъде върната собствеността в пълен размер, аз веднага ще предявя личен иск срещу всеки възпрепятстващ ме служител. Ще вдигна шум около този процес. В продължение на дълги години страдам от подобно неудобство — незачитане на достойнството ми, постоянни заплахи. С думи не ще бъда успокоен. Ако трябва, ще крещя от покривите на къщите.