Децата на Метусела [bg]

— Не гледаш ли на проблем; рудната му страна, синко? Можеш да получиш конкретен отговор. Или пък се отмести, за да го намеря аз.

— Разбира се, че мога да дам конкретен отговор — каза Либи сприхаво, — ако си доволен от това. Но…

— Без „но“ — коя година е, човече!

— Нека се изразя по следния начин. Времето на кораба и на Земята са изгубили връзка три пъти. Но сега те са отново ефективно синхронизирани, така че според мен откакто заминахме, са изтекли малко повече от седемдесет и четири години.

Лазар изпусна въздишка.

— Защо не каза така? — Той се беше страхувал, че Земята ще е неузнаваема…, че вероятно бяха срутили целия Ню Йорк или нещо подобно. — По дяволите, Анди, не биваше да ме плашиш така.

— Ммм… — рече Либи.

Това не представляваше повече интерес за него. Оставаше само примамливият въпрос за изобретяването на математика, която би описала елегантно две явно непримирими групи факти: експериментите на Майкълсън-Морли и данните на „Ню Фронтиърс“. Той се зае с това с радост. Ммм… Какъв бе най-малкият брой на паравеличини, абсолютно необходими, за да съдържат уголемената равнина, използвайки постулати, които потвърждават…

Това му доставяше удоволствие известно време — време условно казано, разбира се.

Корабът бе насочен във временна орбита на половин милиард мили от Слънцето с радиусен вектор, който бе нормален за равнината на Земята. Разположени по този начин, под прав ъгъл спрямо плоската форма на Слънчевата система, те се намираха на сигурно място и още дълго нямаше опасност да ги открият. По време на прехода една от ракетите на кораба бе оборудвана с новото устройство на Либи и бе изстреляна към Земята с група, готова да преговаря.

Лазар искаше да отиде. Кинг отказа да го пусне, което пък го разсърди. Кинг беше казал кратко:

— Това не е разузнавателна група, Лазар, това е дипломатическа мисия.

— За бога, човече, когато трябва, мога да съм дипломатичен!

— Без съмнение. Но ще изпратим някого, който не отива въоръжен в освежителя.

Ралф Шулц поведе групата, тъй като психодинамичните фактори на Земята бяха от първоначално значение, но бе подпомогнат от специалисти по право, военно дело и техника. Ако Фамилиите трябваше да се бият за жизненото си пространство, бе нужно да се знае каква технология, какви оръжия щяха да бъдат насочени срещу тях. По-важно обаче бе да открият дали можеше да се уреди мирно кацане. Шулц бе упълномощен от по-възрастните да предложи план, според който Фамилиите щяха да се заселят на рядко обитавания и ретрограден Европейски континент. Но беше възможно дори това да е вече направено в тяхно отсъствие, като се има предвид периода на полуразпад на радиоактивността. Можеше да се наложи Шулц да импровизира и направи други компромиси в зависимост от условията, които щеше да завари.