Децата на Метусела [bg]

— Това ме кара да се чудя.

— Да предположим, че те не са открили начин за предотвратяване на смъртта като резултат на стареенето и все още живеят с мисълта, че ние знаем този способ? Какъв по-добър начин да ни успокоят и да ни държат в неведение от това да ни кажат, че са успели, и да ни закарат, където искат, за да ни зададат отново въпросите си?

Родни изсумтя:

— Това е нелепа идея! Капитане, не мисля, че съм тук, за да понасям всичко това.

Лазар гледаше учудено.

— Беше нелепо първия път, но се случи. Парен каша духа.

— Почакайте малко и двамата — нареди им Кинг. — Ралф, какво ще кажеш, възможно ли е това да е нагласена работа?

Шулц трескаво мислеше за това.

— Не мисля. — Той направи пауза. — Много е трудно да се каже. Разбира се, бих могъл да определя по външния вид. Повечето от нашите членове могат да бъдат разпознати сред група нормални хора.

— Но ти си психолог. Със сигурност би могъл да доловиш евентуална измама.

— Може и да съм психолог, но не правя чудеса и не владея телепатията. Не съм търсил измама. — Той се ухили глупаво. — Има друг един фактор. Толкова се развълнувах, че отново съм си у дома, че не бях в най-доброто емоционално състояние, за да забележа несъответствия, ако е имало такива.

— Значи, не си сигурен?

— Не. Емоционално съм убеден, че Майлс Родни казва истината…

— Наистина е така.

— … вярвам, че няколко въпроса са достатъчни за изясняване на ситуацията. Той твърди, че е на сто и пет години. Можем да проверим това.

— Разбирам — съгласи се Кинг. — Хмм… ти задавай въпросите, Ралф.

— Много добре. Разрешавате ли, Майлс Родни?

— Давайте — отговори сковано той.

— Сигурно сте били на около трийсет години, когато напуснахме Земята, тъй като нас ни нямаше около седемдесет и пет години земно време. Помните ли събитието?

— Съвсем ясно. Бях чиновник в „Новак Тауър“ по това време, в канцеларията на Управителя.

Слейтън Форд беше останал някъде отзад по време на дискусията и не бе привлякъл вниманието към себе си по никакъв начин. След отговора на Родни той се изправи.

— Един момент, капитане…

— Да, какво има?

— Мога да съкратя процедурата. Ще ме извиниш ли, Ралф? — Той се обърна към представителя на Земята. — Кой съм аз?

Родни го погледна озадачено. Изражението му се промени от обикновена изненада от странния въпрос до тотално невярване и объркване.

— Защо? Вие… вие сте управителят Форд!