![Торбарите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/0/torbarite-bg-download.jpg)
Торбарите [bg]
- Автор: Роббинс Гарольд
- Серия: Торбарите #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: „М-Л“
- Переводчик: Ивайла Нецова
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Торбарите [bg]». Краткое содержание книги:
Джералдин Марлоу пак погледна детето. За миг си помисли какво ли би станало, ако си отидеше тя и Лади останеше без майка. Различно беше все пак, защото Лади би останал поне с баща.
Спомни си деня, когато бе наела майката на Рина. Препоръките й бяха добри, макар че няколко години не беше работила.
— Имам дете, мадам — бе изрекла тя на странния си прецизен английски. — Малко момиченце, на две години.
— А съпругът ви, мисис Остерлааг?
— Потъна с кораба си. Той и детето никога не са се виждали. — Гледаше надолу към пода. — Ние се сдобихме късно с детето, мадам. Ние, финландците, не се женим млади: чакаме, докато можем да си го позволим. Досега преживявах от спестяванията си. Но трябва да се върна пак на работа.
Мисис Марлоу се бе поколебала. Двегодишното дете можеше да им създаде много грижи.
— Рина няма да ви пречи, мадам. Тя е добра и е много тиха. Може да спи в стаята ми и съм готова да ми удържате от заплатата за храната й.
Мисис Марлоу винаги бе мечтала да си имат момиченце, но след раждането на Лади лекарят й бе съобщил, че не ще може да има повече деца. Щеше да бъде добре за Лади да си има другарче в игрите. Беше станал прекалено разглезен. Внезапно тя се усмихна.
— Няма да ви удържам от заплатата, мисис Остерлааг. Колко ли, в крайна сметка, ще изяде едно дете?
И бяха изминали близо три години. Майката на Рина бе излязла права. Рина изобщо не ги беше затруднявала.
— Какво ще стане с детето, мадам? — прошепна Моли.
Мисис Марлоу се обърна към прислужницата.
— Не зная — каза тя, замисляйки се за пръв път. — Утре мистър Марлоу ще разпита из града за роднините й.
Прислужницата поклати глава.
— Едва ли ще намери, мадам — изрече убедено тя. — Често съм чувала майката да казва, че няма никакъв род. — Очите й се напълниха със сълзи. — О, бедното, клето дете! Сега ще трябва да постъпи в сиропиталището.
Мисис Марлоу почувствува как някаква буца засяда на гърлото й. Погледна Рина, заспала спокойно в леглото. Усети как сълзите напират в очите й.
— Престанете да плачете, Моли! — каза рязко тя. — Сигурна съм, че не ще се наложи да я изпращаме в сиропиталище. Мистър Марлоу ще открие роднините.
— Ами ако няма такива?
— Все ще измислим нещо — каза тя. Прекоси стаята и пристъпи бързо в тесния коридор. Долови зад гърба си някакъв шум. Обърна се.
— Полека, момчета — чу гласа на Питърс. После той се показа, пристъпвайки назад към хола. Тя се залепи за стената, за да могат да минат.
— Ще извинявате, мадам — каза той със зачервено от напрежение лице. — Лоша, лоша работа.
Отминаха със завития си товар, насищайки тихия, топъл въздух с лекия, но непогрешим дъх на бира. Тя си мислеше дали е постъпила правилно, убеждавайки съпруга си да им позволи да използуват апартамента над конюшнята. Ирландското бдение лесно се обръщаше в оргия.
Долови тежките им стъпки по стълбището, докато отнасяха Берта Остерлааг, родена в малко рибарско селце във Финландия, към последното й опяване в една чужда църква и към гроба й в една чужда страна.
3.
Харисън Марлоу съгледа главата на жена си, приведена над бродерията. Тихо прекоси стаята, наведе се над гърба на стола и бързо я целуна по бузата. В гласа й, както обикновено, имаше приятно сепване:
— О, Хари! Ами ако ни види прислугата?
— Няма опасност — засмя се той. — Всички са заети със забавата. Видях как се е наконтила Мери.
В гласа на съпругата му имаше укор:
— Знаеш, че не е забава.
Той заобиколи и застана пред нея, продължавайки да се усмихва:
— Не му казват така, но ирландците правят забава от всичко. — Той отиде към шкафа. — Малко шери преди вечеря?
— Струва ми се, че бих пийнала едно мартини тази вечер, ако нямаш нищо против, мили — изрече колебливо Джералдин.
Той се обърна леко изненадан. Когато бяха в Европа на сватбено пътешествие, един барман в Париж ги бе запознал с новата напитка и оттогава тя им служеше като сигнал помежду им.
— Разбира се, мила — отвърна той. Дръпна шнура и Мери се появи на вратата.
— Малко натрошен лед, Мери.
Момичето направи реверанс и изчезна. Той се обърна към шкафа и извади бутилка джин, френския вермут и мъничка бутилка горчив портокалов сок. С помощта на чаша за измерване внимателно отля три чаши джин в шейкъра за коктейли и една чаша вермут. После тържествено прибави четири капки горчив сок. Междувременно ледът вече се намираше на шкафа до него и той старателно напълни шейкъра догоре с лед. Внимателно постави капака и усърдно задруса съда.