Торбарите [bg]

Питърс влезе в кухнята, докато прислугата вечеряше. Рина вдигна поглед към него и му се усмихна.

— Вижте, мистър Питърс — засмя се весело тя. — Изядох три десерта!

Моли я погледна.

— Ш-шт, дете — бързо рече тя и очите й пак се насълзиха. — Изяж си сладоледа.

Рина я погледна замислено и вдигна лъжицата към устата си. Не можеше да разбере защо момичетата заплакваха всеки път, щом я погледнеха. Домашният ванилов сладолед беше студен и сладък. Тя грабна още веднъж.

— Току-що говорих с господаря — заговори Питърс. — Той казва, че можем да я занесем в моята стая над конюшнята. А отец Нолан каза, че можем да я погребем в Сейнт Томас.

— Но как така? — проплака Моли. — Дори не знаем дали е била католичка. За трите години, откак е тук, никога не е присъствувала на литургия.

— Какво значение има? — ядосано попита Питърс. — Нали се изповяда пред отец Нолан? Нали получи последно причастие от него и взе светата благословия? За отец Нолан тя е католичка.

Камериерката Мери, най-възрастната от трите момичета, кимна:

— Може би е извършила нещо, поради което се боеше да ходи на литургия, но важното е, че в края на пътя се върна в църквата.

Питърс кимна удовлетворено.

— Значи е решено — каза той и тръгна към вратата. На прага се спря и пак ги изгледа. — Моли, вземи детето да спи при теб нощес. Аз ще сляза до бара и ще извикам момчетата да ми помогнат да я пренесем. Отец Нолан каза, че ще изпрати мистър Колинс да я приготви. Заяви, че църквата ще поеме разноските.

— О, добрият отец — възкликна Мери.

— Благословен да бъде! — каза Ани и се прекръсти.

— Може ли да получа още малко сладолед? — попита Рина.

На вратата се почука и Моли веднага отвори.

— О, вие ли сте, мадам — възкликна сподавено тя.

— Дойдох да видя как е детето — каза Джералдин Марлоу.

Момичето отстъпи крачка назад.

— Ще влезете ли, мадам?

Мисис Марлоу погледна към леглото. Рина бе заспала дълбоко, заобиколена от куклите Сузи и Мери. Златистобялата й косица падаше на нежни букли около главата й.

— Как е?

— Добре е, мадам — сведе глава момичето. — Клетото! Беше толкова изтощено от възбудата, че веднага заспа. Добре, че нищо не разбира. Много е мъничка.