![Пръстенът на Борджиите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/6/prstent-na-bordzhiite-bg-download.jpg)
Пръстенът на Борджиите [bg]
- Автор: Уайт Майкл
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9546551795
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пръстенът на Борджиите [bg]». Краткое содержание книги:
“Уайт споява минало и настояще в запленяваща и спираща дъха история.” Съншайн Коуст Съндей
— Хайде — подкани го главният инспектор, — да се връщаме в управлението.
Тръгнаха през строителните отпадъци. Пендрагън отвори мобилния си телефон и натисна бутона за бързо избиране.
— Намерете ми инспектор Грант, моля.
— Шефе?
— С Търнър се връщаме от канала близо до Саут стрийт. Предполагам, че са ти казали за кучето?
— Да, Скратън току-що ми показа съобщението. Нали Смит го е намерил?
— Точно така. Съвсем очевидно е, че е било отровено.
— Сигурен ли си?
— Да, всъщност не — отвърна Пендрагън, — но се случват странни неща и ми се струва прекалено съвпадение, че беше съобщено за изчезването на първото куче малко преди убийството на Мидълтън.
— Какво? Смяташ, че убиецът е тренирал първо върху кучета?
— Грант, не съм сигурен какво мисля. Има толкова въпроси, на които не можем да отговорим. Това куче е умряло най-късно снощи, така че кой знае?
По линията настъпи мълчание.
— Инспекторе?
— Да, шефе, извинявай, просто се замислих.
— Добре, слушай сега. Искам да се претърси всяко ъгълче на запуснатия парцел, пътеката покрай канала и задната уличка в района. Свали всички от задачите им и ги изпрати там. Искам до довечера да бъдат намерени останалите изчезнали кучета.
— Слушам. Между другото, възникна още нещо.
— Какво?
— Малко преди да се обадиш ми звънна Макс Рейнър.
— Рейнър?
— Твърди, че бил нападнат снощи, когато си тръгвал от работа. Ударили го по главата. Прекарал цяла нощ в спешното. Сега е бесен. Иска извършителя в пранги.
— Обир ли е било? Има ли нещо откраднато?
— Изглежда не. Портфейлът му е недокоснат.
Вече бяха стигнали до патрулката. Пендрагън се вмъкна зад волана.
— Добре — каза той на Грант. — Искам да ми съобщиш на минутата, ако откриете нещо. — Затвори телефона и завъртя контактния ключ.
Макс Рейнър беше много по-приветлив, отколкото при първото им посещение в апартамента му. Отвори им по дълъг копринен халат, над скъпа на вид пижама. На челото си имаше голяма лепенка. В едната си ръка държеше пакет с лед, а в другата — чаша уиски. Дали това не е малко драматичен театър, помисли си Пендрагън, докато Рейнър ги канеше да влязат в хола.
— Оценявам високо, че се отбихте, господин главен инспекторе. — Той дари Пендрагън със слаба усмивка и стрелна поглед към Търнър, който гледаше една картина на стената. — Моля, седнете. Да ви предложа ли по питие? — И той вдигна чашата си.
— За съжаление не и когато сме на работа — отговори Пендрагън.
— Много жалко, защото това е едно особено фино малцово уиски. Трийсетгодишно „Макалън“.
— Аз бих пил чаша вода — весело каза Търнър. Пендрагън го дари с бегла усмивка, докато Рейнър крачеше към кухнята.
— И така, разкажете ни какво се случи — започна Пендрагън, когато Рейнър подаде на Търнър малка чаша чешмяна вода.
— Тръгвах си от работа. Трябва да е било малко след девет. Бях останал по-дълго, защото имах да довършвам нещо. Останалите си бяха тръгнали преди часове. Заключвах главния вход на бюрото, онзи, който води към фоайето. Чух шум зад себе си, но преди да се обърна, почувствах невероятна болка в тила, паднах и си ударих челото във вратата.
— Значи, не сте видели никого?
— Не.
— И кога се свестихте?
— Беше малко след дванайсет. Хванах такси и отидох в Лондонската болница. Държаха ме до тази сутрин. Разбира се, имам сътресение и ми направиха четири шева… Ето. — Той посочи челото си. — И седем отзад.
— Имате ли представа кой би могъл да направи това?
— Надявах се вие да ми кажете — отвърна Рейнър, сякаш старата му обидчивост се връщаше.
— Разбрах, че нищо не ви е откраднато? Портфейлът ви бил недокоснат.
— Точно така.
— Тогава е възможно нападението да е извършено от някой недоволен.
Рейнър нищо не каза.
— Господин Рейнър, никого ли не подозирате? Имате ли врагове?
— Поне аз не знам.
Пендрагън погледна Търнър, който се беше съсредоточил върху бележника си.
— Вашият партньор Тим Мидълтън…
— Да, зная какво искате да кажете. Тим още не е в гроба и аз съм нападнат без очевидна причина. Странно. Добре… — Той замълча, отиде до барчето и си наля щедро количество от особено финия „Макалън“. След като се върна, призна: