Пръстенът на Борджиите [bg]

Пендрагън се вторачи във фотографията.

— Значи тази малка издутина, която вие наричате аномалия, е механизмът, използван за отваряне на пръстена?

— Точно така. Лукреция натискала това малко лостче, капакът се отварял, шипът се показвал и… е, останалото може да си представите.

— И какво се е случило с пръстена? — попита Пендрагън.

— Това наистина е вълнуващо. Изчезнал е.

— Изчезнал?

— Всъщност е изчезвал два пъти. Лукреция умира във Ферара през юни 1519 г. и пръстенът не е споменат сред ценностите, които е притежавала. Знаем, че мнозина са искали да сложат ръка на него, включително третият й съпруг Алфонсо д’Есте, който я надживява с петнайсетина години. Обаче почти сигурно е, че не успява да го намери.

— А вторият път?

— Има една история, че в края на шестнайсети век пръстенът е използван в опит да бъде убита Елизабет Първа.

Пендрагън го изгледа невярващо.

— Трудно ви е да го повярвате, господин главен инспектор? Е, няма нужда. Правени са много опити кралицата да бъде убита. Не трябва да забравяте, че религиозният хаос, създаден от нейния баща Хенри VIII, смущава цялото й управление и гневът на католиците се засилва с унижението на Великата армада през 1588-а. В Англия са изпращани йезуити мисионери, за да втълпяват омраза срещу Елизабет, и някои от тях са били обучени убийци.

— Нямах представа. Значи смятате, че скелетът принадлежи на религиозен фанатик, който се е опитал да убие английската кралица?

— Е, не мога да бъда напълно сигурен. Почти нищо не е известно за опита за убийство с използване на пръстена, принадлежал на Лукреция Борджия. Той се е изгубил и изглежда цялата история е била потулена. Но мнозина учени вярват, че убиецът едва не успял.

— И затова са потулили станалото?

— Точно така.

— Но в това няма смисъл. Ако скелетът принадлежи на този тайнствен убиец, как е умрял от отравяне с арсеник?

— За жалост, господин главен инспектор, мисля, че това никога няма да разберем.