Пръстенът на Борджиите [bg]

— Изнудват ме.

Пендрагън и Търнър се вторачиха в него.

— Кога започна това? — попита Пендрагън.

— Преди около три месеца. Нямам представа кой и защо. Но изглежда знаят ужасно много за моето минало и са напълно безскрупулни.

— Бихте ли обяснили по-подробно?

— Не, господин главен инспектор, не мога. Това няма връзка.

— Така ли мислите? Бих казал, че има, и то сериозна. Тим Мидълтън също е бил изнудван.

Рейнър пребледня и отпи голяма глътка.

— Преди да се дипломирам като архитект — каза той забързано, — като странична работа преподавах. На шестнайсет и седемнайсет годишни, които се готвят за матура. Аз… аз имах кратка връзка с едно от момичетата. Тя беше на седемнайсет, значи е било напълно законно.

— И какво се обърка, господин Рейнър?

Той въздъхна и погледна към тавана.

— Забременя и аз я накарах да направи нелегален аборт. Почина от сепсис. Никога не признах пред семейството й. — Рейнър ги загледа гневно. — Божичко, та това беше преди трийсет години! Не мога да си представя, че някой може да знае за станалото.

— Очевидно някой знае — подхвърли Търнър, отвръщайки на гневния му поглед.

Той пресуши чашата си.

— Е, и сега какво ще правите?

— Бихте ли дали пълни показания и да ни предоставите достъп до всички ваши сметки?

— Не! — говорът на Рейнър беше леко завален.

— Притежавате ли някакви писма, имейли, каквото и да е от изнудвачите?