Пръстенът на Борджиите [bg]

Момичето ме чу и бързо се завъртя към мен. Вероятно още нямаше седемнайсет и беше много красива — с големи кафяви очи и пълни рубинени устни. Дългата й руса коса беше изкусно подредена на къдрици около красивото й лице, а две тънки плитки се спускаха назад, прихванати на тила. Втурнах се към нея и затиснах устата й с ръка, преди да успее да издаде и звук. Тя се задърпа и заби крак в слабините ми. Прониза ме ужасна болка в стомаха. Момичето заби дълбоко нокти в бузата ми и смъкна ивици кожа. Преглътнах едно стенание и я притиснах през врата. Тя заби зъби в дланта ми, но аз не я пуснах. Не знаех какво да правя. Не можех да рискувам просто да я поваля в безсъзнание или да я вържа. Бях като обсебен, ярост гореше в червата ми и бях изпълнен с лудото желание да направя всичко, за да убия кралицата. Извих врата на момичето и чух пукане. Положих я на земята отпусната и бездиханна.

Вратата към стаята на кралицата беше затворена. Натиснах леко дръжката и се замолих пантите да са смазани. Бяха. Вратата се отвори безшумно навътре. Единствената светлина в помещението идваше от голяма бяла свещ във великолепен златен свещник, сложен в ниша до прозорците, гледащи към най-разкошните градини в Англия.

В стаята господстваше голямо легло с четири колони. Всяка от тях беше резбована от ствол на дъб. От дървото се подаваха лицата на странни създания, изпълзели от сънищата, придружавани от нимфи и вълци, ловци, елени и страшилища. От балдахина се спускаха богати червени кадифени завеси. Те бяха издърпани от трите страни на леглото, но откъм мен висеше парче най-фина коприна, която образуваше прозрачна преграда. В леглото лежеше английската кралица. Беше изтегната по гръб, опряла глава на купчина възглавници, ръцете й бяха върху завивките. Леко похъркваше, но се размърда внезапно и аз замръзнах. Тя се обърна на една страна, с лице към мен, пръдна и отново легна по гръб.

Направих крачка напред и разтворих копринената завеса. Сега виждах лицето й. Беше много по-стара, отколкото си я представях. Кожата на лицето й беше груба и набръчкана, но клепачите бяха фини, с малки деликатни вени. Вдигнах горната част на пръстена и се вторачих в шипа, който се издигна, когато смарагдът падна назад. И се спрях.

Времето сякаш замря. Тишината на помещението ме изпълни с неочакван ужас. Бяхме като в пашкул, изолирани от света. Сега не можеше да ме достигне нищо от действителността. Погледнах отново Нейно Кралско Величество Елизабет Тюдор. Тя изглеждаше напълно безпомощна. Това не беше жената, която управляваше кралството и разполагаше с власт, която събуждаше страх в хорските сърца. Това не беше суверенът, който изпрати Испанската армада обратно у дома. В леглото лежеше просто една стара жена от плът и кръв, като всяка друга.