Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

— И аз ли съм такава? — попита Тизана шеговито.

— Ти си… Е, ти си много уравновесена.

— Тогава защо се притеснявам така силно за утре?

Дребната жена коленичи пред Тизана и взе ръцете и в своите.

— Няма за какво да се притесняваш — каза и тя тихо.

— Неизвестното винаги плаши.

— Това е само изпит, Тизана.

— Последният. Ами ако се проваля? Ако се окаже, че в характера ми има някакъв ужасен недостатък и не мога да стана гадателка?

— Дори и така да е, какво от това?

— Ами тези седем години ще се окажат пропилени. Ще се върна във Фолкинкип като глупачка без професия, без умения и до края на живота си ще рина тор в нечия ферма.

— Ако не си подходяща за гадателка, тогава трябва да погледнеш философски на проблема — каза Фрейлис. — Знаеш, че е недопустимо некомпетентни хора да се бъркат в човешките умове. Но ти не си неподходяща за гадателка и Изпитанието няма да представлява никакъв проблем за теб. Чудя ти се защо се притесняваш толкова.

— Защото нямам понятие какво ще искат от мен.

— Може би ще поговорят с теб. Ще ти дадат да пиеш вино и ще надзърнат в ума ти, а след това ще решат, че си силна, мъдра и добра. Върховната ще те прегърне и ще ти каже, че си издържала и това е.

— Сигурна ли си? Откъде знаеш?

— Това е разумно предположение, нали?

Тизана сви рамене.

— А това, че могат да те изправят лице в лице срещу най-лошото нещо, което си направила през живота си, това, което те плаши най-много, или пък това, което в никакъв случай не желаеш другите да научат за теб. Не си ли чувала тези неща?

— Чувала съм ги.

— Е, ако утре беше твоето Изпитание, тогава нямаше ли и ти да си неспокойна?

— Това са само приказки, Тизана. Никой не знае точно в какво се състои изпита, освен тези, които са преминали през него.

— А тези, които не са издържали?

— Познаваш ли такива?

— Защо?… Предполагам, че…

Фрейлис се усмихна.

— Все си мисля, че неподходящите ги отстраняват далеч преди да станат подготвени. Дори преди да се врекат — тя стана и започна да си играе със стъклениците. — Когато станеш съногадателка смяташ ли да се върнеш във Фолкинкип?

— Да.

— Харесва ли ти там?

— Там е моят дом.

— Светът е толкова голям, Тизана. Можеш да отидеш в Ни-моя, Пилиплок, или да останеш тук в Алханроел, дори да живееш в замъка Връхни…

— Фолкинкип ми е достатъчен — каза Тизана. — Харесват ми прашните пътища, сухите, ветровити хълмове. Не съм ги виждала цели седем години. Там също има нужда от гадателки. Всички искат да са в Ни-моя или Стий, нали? Аз пък предпочитам Фолкинкип.

— Да не би там да те чака някой мъж? — попита Фрейлис лукаво.

Тизана изсумтя:

— Едва ли. След седем години?

— Аз имах един в Тил-омон. Смятахме да се оженим, да си построим лодка и с нея да обиколим целия Зимроел за три или четири години, а след това да отидем по реката до Ни-моя, да се установим там и да отворим магазин.