Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

— Когато баща ми изчезна бях малък. Вече не съм млад, а вие сте още по-стар… Всичко това е минало… Просто исках да разбера истината за смъртта му и вече я знам. Защо да ви убивам? Ако това можеше да върне баща ми, сигурно щях да го направя, но както казахте, вече нищо не може да го върне. Не изпитвам омраза към вас и нямам желание да страдам в ръцете на Краля на сънищата. Поне мен системата е в състояние да ме спре.

— Нямате желание да ме убиете! — промърмори Халигом изумен.

— Никакво.

— Не, не. Разбирам. Защо ви е да ме убивате? Това ще ме отърве от живота, който за мен се е превърнал във вечно наказание.

Глейм отново го изгледа с учудване.

— Така ли смятате наистина?

— Да. Осъждате ме на живот.

— Но наказанието ви е изтекло отдавна! Благоволението на Господарката сега е с вас. Чрез смъртта на баща ми, сте намерили своя път към нея!

Халигом не можеше да прецени дали събеседникът му се подиграва или говори сериозно.

— Виждате ли някакво благоволение в мен?

— Да.

Халигом поклати глава.

— Островът и всичко свързано с него не означава нищо за мен. Дойдох тук единствено, за да избягам от наказанието на Краля. Най-накрая намерих спокойствие и това е всичко.

Глейм го гледаше с нетрепващи очи.

— Лъжете се — каза той и се отдалечи, оставяйки Халигом стъписан и замаян.

Нима беше възможно? Нима е бил пречистен за престъплението си и не е разбрал това? Реши, че ако тази нощ сънува кошмар — а вече беше време, защото от последния бе минала цяла година — ще се хвърли в морето. Но вместо кошмар сънува топъл и нежен сън, изпратен му от Господарката на острова, който го зовеше на Терасата на огледалата. Не му беше напълно ясен и му се струваше, че никога няма да го разбере. На сутринта съногадателката му каза, че трябва веднага да отиде на Терасата на огледалата, защото следващият етап на поклонението му вече е започнал.