Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
Измъкна я изключително внимателно, отбелязвайки лекотата й. Беше толкова проядена от дървояди, че напомняше изсушен сюнгер, който се рони и пръска прах и при най-лекото докосване. Той вдигна старото месингово резе и нетърпеливо отвори капака, който се разпадна в ръцете му. Остави настрана парчетата и насочи поглед към вътрешността на кутията.
Беше празна.
43.
Звънецът на мостика издаде звук: знак, че някой влиза. Миг по-късно Кемпър се появи на прага. Льосюр се стресна при вида на мъжа: лицето му беше сиво, косата разрошена, дрехите — раздърпани. Изглеждаше така, сякаш не е спал от седмица.
— Какво става, господин Кемпър? — попита той, поглеждайки неволно към комодор Кътър, който бе още на мостика и продължаваше да се разхожда нервно. Корабът се движеше на автопилот — единство на софтуер, техника и сателитна технология, което бе истинско чудо на морската инженерна мисъл, способно да държи курса на кораба по-точно дори от най-добрия навигатор, спестявайки значително количество гориво. Проблемът, помисли си Льосюр, беше, че автопилотът продължаваше да следва курс към Ню Йорк.
— Откриха изчезналото момиче — каза Кемпър; гласът му беше тих. — Или по-точно — част от него.
Възцари се кратка тишина. Льосюр усети, че го залива вълна на ужас, когато се опита да смели информацията.
— Част от него — повтори той накрая. Гърлото му пресъхна.
— Парчета от човешко тяло — черва, вътрешности — бяха открити натъпкани в манекен в един от магазините на „Риджънт стрийт“. Приблизително по същото време кървави следи, полусмачкана гривна и… съсирена кръв, както и други неща… бяха локализирани от групата ми за разследване на перилата на кърмовия люк на Палуба 1.
— Значи останалото е било хвърлено зад борда — произнесе Льосюр много тихо. Това беше лош сън, кошмар.
— Така изглежда, сър. Плейърът на момичето беше намерен на Палуба В, извън люка, който води към машинното отделение. Сигурно някой я е заговорил долу, завел я е, или я е пренесъл до Палуба 1, след това я е убил и заклал на откритата палуба, хвърлил я е извън борда, като е оставил няколко… ами-и-и… трофея. Тях, оказа се, е занесъл в магазина за кожи на „Риджънт стрийт“.
— Пътниците знаят ли вече?
— Да. Новината изглежда бързо се е разчула. Отразява им се зле.
— До каква степен?
— Бях свидетел на голям брой истерични сцени. Наложи се да задържат един мъж в казино „Ковънт Гардън“. Предупредих ви колко опасна може да стане истерията — препоръката ми е обявяване на ISPS14 код първа степен и да предприемете незабавно стъпки за увеличаване на безопасността на борда.
Льосюр се обърна към друг офицер.
— Активирайте охранителните люкове на всички подстъпи към мостика. Да не минава никой без разрешение.
— Разбрано, сър.
Той се обърна отново към шефа на сигурността:
— Ще обсъдя предложението ви за ISPS с комодора. Някакви следи, които да водят към убийството?
— Никакви. С изключение на това, че убиецът има забележителен достъп до всякакви места на кораба, включително ключ за машинното отделение и магазина за кожи на „Риджънт стрийт“.
— Пендъргаст каза, че убиецът е успял по някакъв начин да се снабди със служебен пропуск.
— Или оригинален ключ — предположи Кемпър. — Раздадени са дузини.
— Мотив?
— Може да е дело на побеснял социопат. Или някой, който има специална цел.
— Цел? Каква например?
Кемпър сви рамене:
— Не знам. Да предизвика паника на борда, може би?
— Но защо?
Когато шефът по сигурността не отговори, Льосюр кимна.
— Благодаря, мистър Кемпър. Ще бъдете ли така добър да ме придружите, докато докладвам за това на комодора?
Кемпър преглътна мъчително, но кимна. Льосюр отиде до централния мостик и се изпречи на пътя на комодора.
— Капитан Кътър?
Кътър спря да крачи и вдигна бавно едрата си глава.
— Какво има, мистър Льосюр?
— Господин Кемпър току-що съобщи за друго убийство на борда. Става дума за младо момиче.
При тези думи очите на Кътър блеснаха за миг, след което отново помрачняха. Той се обърна към шефа по сигурността:
— Господин Кемпър?
— Сър. Шестнайсетгодишно момиче е било убито рано тази сутрин на Палуба 1. Някои части от тялото са били натъпкани във вътрешността на манекен в един от магазините на „Риджънт стрийт“; разбрало се при отварянето на магазина. Историята се разпространява из кораба и пътниците изпадат в паника.
14
Международен кодекс за сигурност на корабните и портови съоръжения. Всеки кораб има своя програма за действия след обявяване на този код — в случай на терористична атака, опит за отвличане, пиратство и др. — Б.пр.