Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
Льосюр усети, че сърцето му забързва.
— Да, сър.
Беше въпрос на пет минути да ги събере и да се върне на мостика. Мейсън ги посрещна на охраняемия вход. Зад гърба й виждаше, че комодорът продължава да крачи напред-назад пред прозорците. При звука от тяхното влизане той спря и вдигна поглед. Не можеше да не види, че най-отзад е застанала Мейсън.
Воднистите му очи се преместиха от Льосюр към нея и после обратно.
— Какво прави тук първият помощник, капитан? Освободих го.
— Помолих го да се върне на мостика, сър.
Настъпи дълга тишина.
— А останалите?
— Помолих и тях.
Кътър продължаваше да я гледа с неподвижен поглед.
— Проявявате неподчинение, капитане.
След кратка пауза Мейсън отвърна:
— Комодор Кътър, най-учтиво ви моля да обясните решението си за поддържане на курс и хединг за Ню Йорк, вместо да отклоните към Сейнт Джонс.
Очите на Кътър станаха твърди.
— Вече го обсъдихме. Такова отклонение е необмислено и съвсем не необходимо.
— Извинете ме, сър, но мнозинството от подчинените ви, както и делегация видни пътници, са на друго мнение.
— Повтарям: проявявате неподчинение. В резултат на което сте освободена. — Кътър се обърна към двамата охранители, които стояха на входа. — Придружете капитан Мейсън.
Двамата мъже пристъпиха към нея.
— Последвайте ни, сър — рече единият от тях.
Мейсън ги игнорира.
— Комодор Кътър, не сте видели онова, което видях аз; което ние видяхме. На борда на този кораб има четири хиляди и триста ужасени пътници и екипаж. Охранителният персонал е напълно неспособен да се справи със ситуация от такава величина, нещо, което господин Кемпър отлично знае. А тя продължава да ескалира. Контролът, и следователно сигурността на този кораб, са застрашени. Настоявам да се отклоним към най-близкото достъпно пристанище — Сейнт Джонс. Всеки друг курс ще изложи на опасност кораба и ще представлява нарушение на задълженията според Параграф V от Морския кодекс.
Льосюр дишаше мъчително. Той очакваше разярени изблици или студено отхвърляне в стил капитан Блай17. Вместо това Кътър направи нещо напълно неочаквано. Тялото му сякаш се отпусна, той заобиколи и се облегна на края на една конзола, скръстил ръце. Цялото му изражение се бе променило.
— Капитан Мейсън, всички ние сме повече от объркани. — Той погледна към Льосюр. — Може би съм бил малко сприхав в реакциите си и към вас, мистър Льосюр. Съществува причина, поради която един кораб има капитан и неговите заповеди не подлежат на разискване. Не можем да си позволим времето и лукса да започнем да се препираме, да обсъждаме доводите и да гласуваме като комисия. Предвид обстоятелствата обаче, се налага да обясня аргумента си. Ще го обясня веднъж, само веднъж. Очаквам — той погледна към палубните офицери и главния механик, и гласът му се втвърди отново — да слушате. Всички вие трябва да се подчинявате на древната и спазвана от векове неприкосновеност на правото на капитана да взема решения на борда на кораба си, дори когато става дума за решения, касаещи ситуации на живот и смърт, точно като тази тук. Ако не съм прав, това ще бъде докладвано веднага щом влезем в пристанище.
Той се изправи.
— Сега сме на двайсет и два часа от Сейнт Джонс, но само ако поддържаме тази скорост. Ако направим отклонение, ще се озовем право в сърцето на бурята. Вместо с попътна вълна, ще сме изложени на странично вълнение, а след като пресечем Голямата плитчина — на насрещно вълнение. Ще е късмет, ако успеем да поддържаме ход двайсет възла. Според тази сметка, Сейнт Джонс е отдалечен на трийсет и два часа, а не на двайсет и два — и то само ако бурята не се влоши. Лесно мога да си представя пристигане в Сейнт Джонс след четирийсет часа от този момент.
— Това е все пак един ден напред…
Капитанът вдигна ръка, лицето му потъмня.
— Извинете ме. Прав хединг към Сейнт Джонс ще ни отведе опасно близко до Източния шел и Кериън Рокс. Така че ще е нужно да планираме курс предвид тези препятствия, губейки най-малко час или два. Това прави четирийсет и два часа. Голямата плитчина е пълна с риболовни съдове и доста от най-големите преработвателни кораби ще посрещнат бурята недалеч от сушата, с пуснати котви, неподвижни, превръщайки ни в кораб, принуден да дава път при всяка неочаквана среща. Свалете два възла от скоростта и добавете време за маневри — ето ви изгубени още няколко часа. Макар да е месец юли, сезонът на айсбергите не е отминал и неотдавна беше съобщено за повишената им активност във външните зони на Лабрадорското течение, северно от Източната плитчина. Махнете още един час. Така се оказва, че не сме на двайсет и два часа от Сейнт Джонс, а най-малкото на четирийсет и два.
17
Уилям Блай, капитан на кораба „Баунти“, е сред първите европейци, стигнали до тихоокеанските острови. Поради лошото му отношение към моряците, през 1798 г. на „Баунти“ избухва бунт, Блай и привържениците му са свалени в лодка и оставени на произвола на вълните. Блай обаче успява да се добере до Англия, а бунтовниците бягат от правосъдието и заселват о-в Питкеърн. — Б.пр.