Играта на Ендър

Вратата изчезна. Само на три метра отпреде им имаше четири разположени близо една до друга звезди, които плътно закриваха зрителното им поле.

Две армии не стигаха. Трябваше да накарат Ендър да разположи и силите си на сляпо.

— Бийн! — извика Ендър. — Вземи момчетата си и виж какво има от другата страна на тази звезда.

Бийн нахлузи намотаното около кръста му въже, завърза единия му край около себе си, подаде другия на едно момче от отряда и влезе полекичка през портала. Отрядът му незабавно го последва. Бяха тренирали това положение няколко пъти и само за секунди се завързаха за звездата, като продължаваха да държат края на въжето. Бийн се оттласна силно по посока, почти успоредна на портала. Когато стигна до ъгъла на залата, той отново се отблъсна и се стрелна право към врага. Светлите точки по стената показваха, че по него се стреля. Когато въжето последователно се изопна от всеки лъч на звездата, посоката на полета му рязко се промени и вече бе невъзможно да го улучат. Момчетата от отделението му го поеха сръчно, когато се върна отново при тях. Раздвижи ръцете и краката си, за да покаже на онези, които все още чакаха на портала, че врагът не е успял да го порази.

Ендър скочи през портала.

— Доста е мрачно — рече Бийн, — но пък ако е достатъчно светло, няма да може да се проследяват лесно хората по светлините на костюмите им. По-лошо не може да бъде. Но от звездата до позицията на врага има абсолютно празно пространство. Те имат осем звезди, подредени в квадрат около вратата им. Не видях никой да наднича иззад звездите. Те просто си седят и ни очакват.

Сякаш за да потвърди думите на Бийн, противникът започна да им подвиква:

— Хей, ние сме гладни, елате да ни нахраните! Какво се влачите! Що за дракони сте!

Умът на Ендър отказваше да работи. Положението бе нелепо. При противник с числено превъзходство две към едно и добре укрепени позиции за него нямаше никаква надежда.

— В една истинска война при това положение всеки командир, който има поне мъничко мозък в главата си, ще отстъпи, за да спаси армията си.

— Какви ги говориш, по дяволите! — възмути се Бийн. — Та това е само игра.

— Откакто премахнаха правилата, това престана да бъде игра.

— Тогава забрави и ти за правилата.

Ендър се усмихна.

— Добре. Защо не? Я да видим как ще им се отрази един по-специален боен строй.

Бийн се слиса.

— Боен строй ли? Откакто сме армия, за такова нещо при нас никога не е ставало въпрос.

— До края на нормалния ни учебен курс остава цял месец. Значи крайно време е да го въведем в работната си програма. Човек трябва да знае всичко за бойния строй и за разположението на силите.

Той образува с пръсти буквата А, показа я към портала и кимна с глава. Взвод „А“ бързо пристигна и Ендър започна да разполага момчетата зад звездата. Три метра пространство не бе достатъчно за работа, момчетата бяха уплашени и смутени и му бяха потребни цели пет минути, за да ги накара да разберат какво трябва да направят.