Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Сесилия свали пантофите си и докосна коляното му с крак. Той го хвана чисто автоматично и погали кожата ѝ. Поколеба се за миг – усещаше, че съвсем неочаквано щеше да навлезе в непознати води. После започна внимателно да масажира ходилото ѝ с палец.
– И аз съм омъжена – рече му Сесилия Вангер.
– Знам. Членовете на клана Вангер не се развеждат.
– Скоро ще станат двайсет години, откакто не съм виждала съпруга си.
– Какво се случи?
– Това не ви засяга. Не съм правила секс от… хммм, три години.
– Изненадан съм.
– Защо? Това е въпрос на търсене и предлагане. В никакъв случай не искам сериозен приятел или нов съпруг, нито пък имам желание да започна да живея с някого на семейни начала. Добре ми е сама. С кого бих могла да правя секс? С някой учител? Едва ли. С някой ученик? От това би излязла доста пикантна история, която клюкарките да разнасят от уста на уста. Те държат под око всекиго, който носи името Вангер. А на остров Хедебю живеят само роднини или семейни.
Тя се наведе напред и го целуна по врата.
– Шокиран ли сте?
– Не. Но не съм сигурен, че идеята е добра. Аз работя за чичо ви.
– Аз съм последният човек, който ще тръгне да го разпространява. Но, честно казано, Хенрик едва ли би имал нещо против.
Тя седна на коленете му и го целуна по устата. Косата ѝ все още бе влажна и ухаеше на шампоан. Той разкопча непохватно памучната ѝ риза и я смъкна от раменете ѝ. Тя не си бе сложила сутиен. Целуна гърдите ѝ, а тя се притисна към него.
АДВОКАТ БЮРМАН заобиколи масата и ѝ показа извлечение с баланса по сметката ѝ – тя знаеше точно с колко пари разполага до последното йоре, само че вече не можеше да се разпорежда с тях. Той бе застанал зад гърба ѝ. Изведнъж започна да масажира врата ѝ и плъзна ръка по рамото ѝ точно над бюста. Сложи длан на дясната ѝ гърда и остана така. Тя не реагира и той я обгърна с шепа. Лисбет Саландер седеше съвсем неподвижно. Усети дъха му по кожата на врата си и се загледа в ножа за писма на бюрото му; можеше да го стигне без проблем със свободната си ръка.
Но не направи нищо. Ако Холгер Палмгрен бе успял да ѝ набие нещо в главата, то бе, че импулсивните действия водеха до усложнения, а усложненията, от своя страна – до неприятни последици. Тя никога не пристъпваше към действие, без да прецени последствията.
Тази прелюдия към сексуално престъпление, което на правен език се определяше като сексуален тормоз и възползване от лице в подчинено положение, теоретично би могла да премахне Бюрман от хоризонта минимум за две години, като го прати в затвора. Тя продължи само няколко кратки мига. Но те бяха напълно достатъчни – той бе преминал границата и вече нямаше връщане назад. За Лисбет Саландер действията му бяха равнозначни на демонстрация на сила от вражеска войска – той ясно ѝ даваше да разбере, че тя бе напълно беззащитна извън ясно определените рамки на техните правни отношения и зависеше единствено от добрата му воля. Когато очите им се срещнаха след няколко секунди, той я гледаше с полуотворена уста, а на лицето му бе изписано желание. Лицето на Саландер бе напълно безизразно.
Бюрман се върна обратно на мястото си зад бюрото и седна в удобния си кожен фотьойл.
– Както и да е, не мога да ти дам чек за парите – каза той изведнъж. – Защо ти е толкова скъп компютър? Има доста по-евтини машини, на които също можеш да играеш игри.
– Искам да мога да разполагам с парите си както преди.
Адвокат Бюрман ѝ хвърли изпълнен със съчувствие поглед.
– Ще видим как ще стане това. Първо трябва да се научиш да общуваш и да се разбираш с хората.
Адвокат Бюрман вероятно нямаше да се усмихва така широко, ако можеше да прочете какви мисли се въртяха зад безизразните ѝ очи.
– Мисля, че с теб можем да бъдем добри приятели – рече Бюрман. – Трябва да си имаме доверие.
Тъй като тя не каза нищо, той поясни какво имаше предвид.
– Ти си зряла жена, нали, Лисбет.
Тя кимна.
– Ела тук – рече той и ѝ подаде ръка.
Лисбет Саландер отново за няколко секунди спря поглед на ножа за писма, след това се изправи и отиде при него. Мисли за последствията. Той хвана ръката ѝ и я притисна към чатала си. Тя усети половите му органи под тъмните габардинови панталони.
– Ако си мила с мен, и аз ще съм мил с теб – рече той.
Тя бе съвсем вдървена, когато той я хвана за врата с другата си ръка и я накара да застане на колене, с лице към „дюкяна“ му.
– Не ти е за първи път, нали? – попита той и разкопча панталона си. Ухаеше така, сякаш току-що се бе измил със сапун и вода.
Лисбет Саландер извърна лице и се опита да се изправи, но той я държеше здраво. Тя бе много по-слаба от него във физическо отношение – тежеше около четирийсет кила, а той – деветдесет и пет. Бюрман хвана главата ѝ с две ръце и извърна лицето ѝ, така че погледите им се срещнаха.