Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Той се вторачи в мен с пълно неразбиране.
- Но Лийла... тя е някъде там. - Замълча за миг. - Не искам да ходиш на работа.
„Моля?!“
- Това е нелепо, Крисчън. Трябва да отида на работа.
- Не трябва.
- Имам нова работа, която ми харесва. Естествено, че трябва да отида на работа. - „Какво иска да каже той?“
- Не трябва - подчертано повтори Крисчън.
- Да не си мислиш, че ще вися тук със скръстени ръце, докато ти се правиш на властелина на вселената?!
- Честно казано... да.
„О, Крисчън, Крисчън... Господи, дай ми сили“.
- Трябва да отида на работа, Крисчън.
- Не трябва.
- Напротив. Трябва. - Отговорих му бавно, като на дете.
Той се намръщи.
- Не е безопасно.
г
- Крисчън... Трябва да работя, за да си изкарвам прехраната. Успокой се, всичко ще е наред.
- Не, не трябва да работиш, за да си изкарваш прехраната. И откъде знаеш, че всичко ще е наред? - Вече почти викаше.
Какво искаше да каже? Че ще ме издържа ли? О, това даже не беше нелепо - та аз го познавах само от месец!
Той вече кипеше от гняв, очите му хвърляха мълнии, ала на мен хич не ми пукаше.
- За бога, Крисчън, Лийла стоеше до леглото ти и не ми направи нищо! И трябва да работя, да! Не искам да съм ти задължена. Имам да изплащам студентския си заем.
Крисчън стисна устни, а аз поставих ръцете си на кръста. Нямаше да отстъпя по този въпрос. За какъв се мислеше той?!
- Не искам да ходиш на работа.
- Само че не зависи от теб, Крисчън. Решението си е мое.
Той прокара пръсти през косата си, без да откъсва очи от мен.
Стояхме и се зъбехме един на друг. Изтекоха секунди, може би и минути.
- Сойър ще дойде с теб.
- Няма нужда, Крисчън. Държиш се безразсъдно.
- Безразсъдно ли? - изръмжа той. - Или Сойър идва с теб, или наистина ще проявя безразсъдност и ще те задържа тук.
„Няма да го направи, нали?“
- И как ще го направиш?
- О, ще намеря начин, Анастейжа. Недей да ме принуждаваш.
- Добре! - отстъпих аз и вдигнах ръце в знак, че се предавам. „Мамка му, господин Петдесет нюанса отмъстително се е завърнал!“
Стояхме един срещу друг и продължавахме да се мръщим.
- Добре, Сойър може да дойде с мен, ако така ще се почувстваш по-добре - съгласих се и завъртях очи. Крисчън присви своите и заплашително пристъпи към мен. Моментално отстъпих назад. Той спря и дълбоко си пое дъх, затвори очи и прокара пръстите и на двете си ръце през косата си. О, не! Господин Петдесет нюанса наистина се беше надъхал.
- Искаш ли да те разведа из апартамента?
Да ме разведе из апартамента? Той майтапеше ли се?!
- Добре - отвърнах предпазливо. Поредната смяна на темата. Крисчън ме хвана за ръка и леко я стисна.
- Не исках да те плаша.
- Не си ме уплашил. Просто се готвех да побягна. - Опитах се да се направя на остроумна.
- Да побегнеш ли? - Той се облещи.
- Шегувам се! - „Уф, божичко“.
Наложих си да се успокоя. Скандалите с господин Петдесет нюанса не биваше да се приемат несериозно.
И той ме разведе из апартамента и ми показа стаите. С изненада научих, че освен стаята за игри и трите допълнителни спални горе има отделно крило, в което живеят Тейлър и госпожа Джоунс - кухня, просторна дневна и две спални. Госпожа Джоунс още не се беше прибрала от гостуването при сестра си, която живеела в Портланд.
На долния етаж вниманието ми привлече стаята срещу неговия кабинет - помещение с огромна плазма и всевъзможни пултове за игри. Стори ми се много уютно.
- Значи имаш ексбокс? - подсмихнах се аз.
- Да, ама не ме бива много. Елиът винаги ме бие. Беше смешно, когато ти си помисли, че това е залата ми за игри. - Ухили ми се, забравил за гневното си избухване. Слава богу, доброто му настроение се връщаше.
- Радвам се, че ме намирате за смешна, господин Грей - отвърнах високомерно.
- Такава сте, госпожице Стийл - когато не изкарвате човек от нерви, разбира се.
- Обикновено ви изкарвам от нерви, когато се държите безразсъдно.
-Аз?! Безразсъдно?!
- Да, господин Грей. Грей Безразсъдния спокойно може да ви е прякорът.
- Аз нямам прякор.
- Ами тогава Безразсъдния наистина ще ви подхожда.
- Това според мен е въпрос на лично мнение, госпожице Стийл.
- Интересно какво е професионалното мнение на доктор Флин.
Крисчън се засмя.
Излязохме от стаята с телевизора, минахме през дневната и покрай сервизното помещение и внушителната изба и стигнахме до големия кабинет на Крисчън. Когато влязохме, Тейлър се изправи. Вътре имаше шестместна заседателна маса. Имаше и монитори. Нямах представа, че в апартамента е инсталирана система за наблюдение. Изглежда, покриваше балкона, стълбището, сервизния асансьор и фоайето.