Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Вен беше наследник на трона и всички знаеха това. Добър опит да намериш извинение за недостойното си поведение, все пак.
Мика се усмихна презрително.
— Вен? Колко пъти е показвал ясно, че не желае да участва и бегло в управлението? Чувства се повече у дома си в кръчмата, отколкото в двореца. Райзън също има кралска кръв във вените си. Той ще служи добре на народа ни.
Конлан отстъпи назад и прибра кинжалите си в каниите. Присви очи и изгледа воина с презрителен поглед от горе до долу.
— Значи смяташ да ме поучаваш относно нуждите на трона? Върви зад полите на майка си, момче, и остави мисленето на мъжете.
Мика изрева неодобрително и се нахвърли срещу него, точно както Конлан очакваше, че ще направи. Той замахна рязко с юмрук и удари с все сила воина в лицето.
Мика премигна, олюля се напред и се строполи на пода върху носа си, който вероятно вече беше счупен.
— Избра лош ден да попаднеш в черния ми списък, воине — каза Конлан по-скоро на себе си. После се обърна и се отправи към магическата битка, която все още бушуваше в предната част на стаята.
Аларик си бе пробил път до Тризъбеца и ръката му беше на сантиметри от него. Последва мощната вълна от енергия, която избухна в разтърсващи кръгове и повали всички останали в помещението на колене.
Конлан тръгна към тях, но в същия момент от Тризъбеца се изля нов енергиен заряд, вълни от синьо-зелена и сребриста светлина, от които струеше топлина, придружена от оглушителен звук. Той се наведе бързо и по-голямата част от енергията премина над главата му.
В момента, в който отмина, се втурна към Аларик и Райзън, решен да сложи край на тази ревностна битка.
— За Атлантида! За Посейдон! — думите се изтръгнаха от гърлото му, без да им липсва сила, макар да бяха неволно изречени.
Той се беше върнал. В името на боговете, беше се върнал.
Изглежда все пак Анубиса не беше победила.
Конлан почти ги беше достигнал, когато гласът на Райли — чувствата й — запулсираха в главата му с необуздана ярост и болка.
Конлан!!! Смърт… гняв… мъка… смърт, смърт, смърт, неееееее!
Разтърсващата вълна от нейните чувства го повали и той падна на колене на няколко крачки от Аларик и Райзън, задушаван от силата на страданието й.
Ела при мен! Имам нужда от теб… нуждая се, нуждая се от енергия!
На Райли не й бе останал глас, за да изкрещи. Нямаше сили и да ридае. Тя падна на земята и запълзя през отвратителните остатъци от вампирски вътрешности, кръв и смърт, които покриваха пода с мръсотията си.
Някак успя да се добере до Денал, точно когато Бренан достигна до двама им. Тя се опита да фокусира пълните си със сълзи очи, когато осъзна, че Бренан е ранен. Зле.
Той накуцваше, а тялото му беше покрито с толкова много прорязвания и ухапвания, че тя не знаеше как все още стоеше на краката си.
Ухапвания. О, не.
— Бренан? Могат ли атлантите да се превърнат във вампири?
Той поклати глава и коленичи до тялото на Денал.
— Не — отвърна с усилие и потръпна. — Вирус. Не… не вампир. Убива ни или се изцеряваме от него.
Той простена и се вкопчи във врата си, когато тялото му се изви назад и се загърчи от ужасен конвулсивен спазъм.
Тя протегна ръка и хвана неговата, защото не знаеше какво друго да направи, за да му помогне.
— Този път може да бъде лошо — задъха се той. — Трябва да се погрижим за безопасността ти.
— Опитах се да достигна до Конлан, но… нищо… там, където трябваше да бъдат чувствата му, имаше само празно пространство — каза тя, докато се бореше със сълзите си. След това просто ги остави да се стекат по страните й. Какво значение имаше вече?
Денал заслужаваше поне сълзите й.
— Извади го! Бренан, трябва да го извадим — проплака тя, знаейки, че не са й останали достатъчно сили, за да изтегли меча от тялото на Денал.
Бренан кимна. Беше мрачен и мълчалив, а кожата му вече се съсухряше по костите на лицето му. Черепът му беше ясно различим под неговата плът.
Той си пое дълбоко дъх и се надигна, за да хване дръжката на меча. Използва го, за да се изправи, след което събра и последното късче енергия, което му бе останало. С едно рязко движение, издърпа оръжието от тялото на Денал и го захвърли далеч от тях надолу по коридора.
След това се свлече изнемощяло до Райли.