Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Военна морга
Военна морга - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Военна морга

Электронная книга - «Военна морга». Краткое содержание книги:

Плашещо близо до дома на Кей Скарпета един млад мъж внезапно умира, на пръв поглед от сърдечен удар. При аутопсията на тялото обаче са установени странни улики, които навеждат на мисълта, че не е изключено той да е бил жив, когато са затворили ципа на непрозрачния чувал и са го заключили в хладилната камера. Анализът на триизмерните снимки, направени със скенер от последно поколение, разкрива вътрешни наранявания, каквито Скарпета никога не е виждала, и тя осъзнава, че е изправена пред коварен и непривично безскрупулен враг. Разследването се превръща в надбягване с времето, за да установи идентичността на престъпника и подбудите, заради които убива, преди да е причинил смъртта на повече хора…
Патриша Корнуел е сред водещите световноизвестни автори на бестселъри — нейните романи са преведени на трийсет и шест езика в над петдесет страни.
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 173
Перейти на страницу:

Виждах я. Подушвах я. Устата ми се изпълни със слюнка.

— Ето една тайна, която не съм споделяла с никого. Употребявах дъвките многократно. Дъвчех ги, после отново ги увивах в хартийката. С дни, докато не останеше никаква миризма.

Устата ми се изпълни със слюнка. Преглътнах няколко пъти.

— Спрях да дъвча дъвка, когато спрях да обикалям по къщите и да припявам „лакомство или пакост“. Виждаш ли, припомни ми нещо, за което не се бях сещала от толкова години, че е невероятно как въобще ми хрумна. Понякога забравям, че съм била дете. Че съм била глупава и наивна.

Ръцете ми трепереха.

— По-добре да не харесваш нещо, което не можеш да си позволиш, затова не свикнах с дъвката.

Цялата треперех.

— По-добре да не издаваш, че си с ниско обществено положение, особено ако си с ниско обществено положение. Виждал ли си ме някога да дъвча дъвка? Не. Това е белег за ниско обществено положение.

— Нищо у теб не говори за ниско обществено положение. — Бентън ме наблюдаваше внимателно, резервирано.

Виждах погледа му. Плашех го. Но не можех да се овладея.

— Много се постарах в този живот да не изглеждам от ниска класа. Не ме познаваше, когато започвах и нямах никаква представа за хората; хора с пълна власт над мен. Боготворях ги, но те се оказаха способни да ме въвлекат в неща, след които никога вече не се възприемаш по същия начин. После се погребваш като онова пулсиращо сърце на Едгар Алън По, макар винаги да знаеш, че то е там. А не можеш да кажеш на никого. Дори когато не спиш нощем. На никого не можеш да кажеш, че си на крачка от онова студено, мъртво сърце под дъските на пода и че ти си виновен то да е там.

— Боже, Кей!

— Странно е, че всичко, което обичаме, се оказва в непосредствена близост до нещо омразно и мъртво. — Хрумна ми просто така. — Е, не всичко.

— Добре ли си?

— Напълно. Напрежението ми идва малко в повече, но кой, по дяволите, не би се чувствал по този начин? Една улица дели къщата ни от Нортънс Удс, където вчера някой е бил убит; не е изключено този някой да е бил в Кортуолд по същото време, когато двете с Луси сме били там през онова лято преди единайсети септември, за който Луси смята, че е пълна инсинуация. И Лиъм Салц е бил в Кортуолд, като гост лектор. Тогава не успях да се запозная с него, но Луси имаше негов запис на компактдиск. Не си спомням точно за какво говореше.

— Не разбирам защо изобщо споменаваш за него.

— Заради един линк в мрежата, който по някаква причина Джак е разглеждал.

Бентън замълча. Все така не сваляше очи от мен.

— Двамата ходим в „Бискит“, когато съм у дома за уикендите; може би сме били там по едно и също време с Джони Донахю и неговата приятелка от Масачузетския технологичен институт. — Едва съумявах да следвам мисълта си. — Обичаме Салем, харесваме благовонните масла и свещите в магазините на Салем: същите магазини, в които се продават железните остриета, дяволските кости. Любимото ни място за излети в Бостън е досами кея, където на сутринта след Хелоуин е открито тялото на Уоли Джеймисън. Дали някой не ни следи? Дали някой не е уведомен за всичко, което правим? Какво е търсил Джак в Салем на Хелоуин?

— Стигнали са до тялото на Уоли с лодка, а не по кея — отвърна Бентън.

Не знаех откъде има тази информация.

— Всички тези неща са свързани. Ще кажеш, че живеем в малък град.

— Не изглеждаш добре.

— Сигурен си, че е било лодка. Имам чувството, че ме заливат горещи вълни. — Докоснах лицето си и притиснах бузите си с длани. — Божичко! Това ще е следващото. Толкова много неща не знаем още.

— По-съществен е фактът, че някой преднамерено е изхвърлил тялото на мястото, където акостират трийсетметрови катери с патрули на борда. — Бентън дебнеше всяко мое движение. — И където в ранни зори се събира помощният персонал, а паркингът е срещу кея. Всички тези хора излизат от колите си и виждат обезобразено тяло да плува във водата. Това е безочливо. Убийството на дете в задния двор на собствения му дом, докато родителите му са си вкъщи, е безочливо. Убийството на човек в Нортънс Удс в неделя по време на мач за Суперкупата, докато на същото място има ВИП сватба, е безочливо. Да направиш всичко това в нашия квартал е безочливо. Така е.

— Първо, ти знаеше, че това е лодка. Знаеше и, че става дума за ВИП сватба; не просто сватба, а ВИП сватба. — Не питах. Само констатирах. Не би го казал, ако не беше сигурен. — Защо Джак е бил в Салем? Какво е правил там? На Хелоуин и хотелска стая не можеш да наемеш в Салем. Толкова хора има, че няма как да минеш по улиците с кола.

1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 173
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)