Военна морга
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елика Рафи
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Военна морга». Краткое содержание книги:
Патриша Корнуел е сред водещите световноизвестни автори на бестселъри — нейните романи са преведени на трийсет и шест езика в над петдесет страни.
Сега вече не говореше психологът, а някой друг, сигурна бях в това. Ченгета, федерални агенти, прокурори — всички, които защитаваха и налагаха наказания, бяха твърде нечувствителни към извиненията. Те съдеха за „поданиците“ и „следствените“ според стореното от тях, а не според стореното на тях. Хора като Бентън пет пари не даваха за причината или за начина случилото се да бъде предотвратено, независимо от дефиницията, извода и прогнозите, които предоставяха с несравнима прозорливост и вещина. В сърцето си Бентън не питаеше съчувствие към ненавистните, злосторниците, а както неведнъж сам ми беше признавал, годините, през които практикуваше като клиничен специалист и консултант, бяха безпощадни към него, неудовлетворителни и от ниска проба.
— Случаят е бил внесен в съда и е влязъл в публичните регистри. — Бентън изпитваше потребността да ме уведоми за нещо, за което никога не бях питала Филдинг.
Не помнех кога за пръв път чух за специализираното училище недалеч от Атланта, посещавано от Филдинг в детството му. Разбрала бях някак, и единственото, което ми идваше наум, бяха неговите позовавания на определен „епизод“ от миналото му, както и признанието, че преживяното с определен „наставник“ прави крайно мъчителна необходимостта да се справи с всяка трагедия, сполетяла деца, особено деца, жертва на насилие. Бях сигурна, че никога не съм го принуждавала да задълбава в детайлите. А относно онези дни не бих и попитала.
— Хиляда деветстотин седемдесет и осма — каза Бентън, — Джак е бил петнайсетгодишен, макар всичко да е започнало, когато е бил на дванайсет и е продължило няколко години, докато не са ги заловили да правят секс в нейното комби, паркирано край футболното игрище, сякаш тя е искала да бъде заловена. Била бременна. Поредната сърцераздирателна история за пансион, не католически този път, слава богу, но пак става дума за тормоз над непълнолетни в един от онези частни лечебни центрове-тире-академии с „ранчо“ в името. Направеното от терапевта, за да получи десетгодишна присъда, съответства на сексуално насилие над непълнолетен, но не и на онова, което си ми разказвала за Джак.
— Не съм запозната с подробностите — отвърнах най-после. — Не с всичките, дори не и с по-голямата част от тях. Не помня името й, ако изобщо някога съм го знаела; не знаех и че е била бременна. Детето от него ли е? Родила ли го е?
— Прегледах преписката по делото. Да, родила го е.
— Не съм имала повод да преглеждам преписката по делото. — Не попитах Бентън за повода да го стори. Той не би ми го разкрил точно сега, а може би и никога. — Жалко, че на този свят още едно дете е обект на лошо отношение от страна на Джак. Или пък не — добавих аз. — Много тъжно.
— И Катлийн Лоулър не може да се похвали с особено добър живот — каза Бентън.
— Много тъжно — повторих.
— Жената, обвинена за блудство с Джак — уточни той. — Нищо не зная за детето — момиченце, родено в затвора и дадено за осиновяване. Предвид натовареността му с мутантни гени, може би също е в затвора или е мъртво. Катлийн Лоулър вечно се забърквала в каши. Понастоящем е в изправителна институция за жени в Савана, Джорджия, с двайсетгодишна присъда за непредумишлено убийство при шофиране в нетрезво състояние. Джак поддържа връзка с нея. Тя му пише от затвора, а той използва псевдоним; ти не си скрила това от мен — съмнявам се, че изобщо си го знаела. Всъщност, по-скоро предполагам, че не си.
— Кой друг присъстваше на срещите миналата седмица? — Усещах такъв студ, че ноктите ми бяха посинели. Искаше ми се да си бях донесла якето. Забелязах престилката, окачена на вратата на Филдинг.
— Мина ми през ума, докато седяхме в кабинета ти — каза Бентън, бившият агент на ФБР, бившият защитен свидетел и експерт по тайните, който вече не се държеше като нищо бивше.
Държеше се така, сякаш разработваше случая, а не като консултант по него. Убедена бях, че подозренията ми ще се окажат верни. Беше се върнал при федералните. Нещата свършваха там, откъдето започваха, и започваха оттам, където свършваха.
— Афективно разстройство. Много мислих, опитвах се да си спомня какъв беше на времето. Размишлявах върху миналото. — Бентън говореше делово, сякаш онова, което огласяваше и в което ме обвиняваше, не предизвикваше чувства в него. — Никога не е бил нормален. Това искам да кажа. Джак притежава изразена скрита патология. Затова е бил изпратен в пансион. За да се научи да контролира гнева си. На шестгодишна възраст наръгал друго дете с химикалка в гърдите. На единайсет ударил майка си по главата с градинско гребло. Тогава го изпратили в ранчото близо до Атланта, където гневът му нараснал още повече.