Военна морга

Отново поех дълбоко дъх и се опитах да диагностицирам инфаркта, в случай че се появеше такъв.

— Агентите видели ли са какво се е случило? — „Маунт Обърн“ сигурно беше най-близката болница. Не исках да ходя в болница.

— Разположените при вратата не са гледали в онази посока и нищо не са видели. Забелязали хора да се суетят около него, когато паднал. Нямало причина да се заинтересуват от ставащото и останали по местата си. Били задължени да го направят. Пазиш ли някого, винаги оставаш на мястото си; в редки случаи имаш право да се отклониш.

Насочих вниманието си към тежестта в гърдите и учестеното си дишане. Бях изпотена и замаяна, но не усещах болка в ръцете. Нямах болки и в гърба. Нито в челюстите. Не, болката и инфарктът не предизвикват промяна в мисленето. Погледнах ръцете си. Държах ги пред себе си, сякаш можех да видя какво има върху тях.

— Когато видя Джак миналата седмица, миришеше ли на ментол? — Попитах. — Къде е той? Какво точно прави?

— Какво общо има ментолът?

— Пластири „Нуприн“ със силно действие, пластири „Бен Гей“, нещо от този род. — Вдигнах предпазната лента от бюрото на Филдинг. — Ако ги носи непрекъснато и вони на евкалипт или ментол, това почти винаги е знак, че пак злоупотребява с фитнеса. Опитва се да покаже чудеса в салона, в състезанията по таекуондо, и страда от хронични остри болки в мускулите и ставите. Стероиди. А когато Джак е на стероиди — какво да ти кажа… Това винаги е било прелюдия към други неща.

— Като се сетя за видяното миналата седмица, бих казал, че определено взема нещо.

Вече събличах престилката на Филдинг. Сгънах я спретнато и я сложих върху бюрото му.

— Можеш ли да легнеш някъде? — каза Бентън. — Мисля, че трябва да полегнеш. В стаята на дежурните на долния етаж? Там има легло. Не мога да те заведа у дома. Не можеш да отидеш там сега. Не искам да излизаш от този сграда. Не и без мен.

— Не искам. Няма да помогне. Само ще влоши нещата. — Влязох в банята на Филдинг и извадих кошчето за отпадъци изпод мивката.

Бентън се изправи, без да сваля поглед от мен. Натъпках сгънатата престилка в него и го върнах в банята. Застъргах лицето и ръцете си със сапун и гореща вода. Измих всеки милиметър от кожата си, която би могла да е влязла в контакт със защитната лента от джоба на престилката.

— Дрога — оповестих, когато седнах отново на стола.

Бентън също седна, но беше напрегнат, сякаш всеки момент щеше да скочи.

— Нещо трансдермално, което определено не е „Нуприн“ или „Мотрин“. Не зная какво точно, но ще установя — уведомих го.

— Защитната лента, която държеше.

— Освен ти да си отровил кафето ми.