Шанхайска афера

— Мислиш ли, че се е случило именно нещо такова? Може би Еди е бръкнал в кацата с меда? — предположи Нокс. Това обясняваше отвличането.

— Не и Еди — категорично отговори тя.

— На кого ли е докладвал? На Маргарт?

— Определено не! Това би го изложило на пряк риск от наказателно преследване. Сигурно е докладвал на доверен на Маргарт човек. Възможно е да е бил Престън Чи. Възможно е да е била и пряката ми ръководителка, Гейл Бънчкин. Но аз лично мисля, че е Чи. Това, че той е китаец, би помогнало на компанията при едно евентуално разследване — така отговорността се снема от изпълнителния директор чужденец. Много вероятно е Маргарт да е получавал само устни доклади за дейността на Еди.

— Добре — съгласи се Нокс, който все още се опитваше да асимилира чутото. — Значи веднага щом предадем тази информация, най-вероятно плащането на подкупи ще се поднови.

— Несъмнено. Това ще позволи на проекта по изграждането на „Ксуан Тауър“ да се върне отново в график.

— Какво има, Грейс? — попита той, усетил леката промяна в интонацията й.

— Както обсъждахме, в случай че „Бертолд Груп“ работи против нас, то в момента, в който се доберат до счетоводните записи на Еди, вече няма да имат нужда от него. След цялото ненужно внимание, което той привлече, може да се окаже най-подходящо, ако изчезне завинаги. Полицията или някои представители от правителството може да поискат да говорят с него.

— Да — съгласи се Нокс. — И аз си мислех същото. А сега и Сержанта е извън играта и може би въобще няма да има пари за откуп.

— Нека ти напомня за пътуването на Маргарт до остров Чунмин. Отново ще кажа: смятам, че това пътуване не е имало нищо общо с „Ксуан Тауър“, но е много вероятно да е пряко свързано с изчезването на Еди.

— Обясни ми по-подробно — помоли я Нокс.

— Майка ми твърди, че Еди е бил на остров Чунмин на двадесет и четвърти. Това е същата вечер, в която ми е оставил съобщението на гласовата поща.

— Изглежда, много се терзаеш заради това пропуснато обаждане…

— Това е Чунмин! Подкупите са за свършени услуги — отговори тя и посочи към екрана на лаптопа. — Инспектори, доставчици, тук има дори името на банкер!

Нокс кимна. Познаваше участниците в играта от посещенията, които бяха направили.

— Предполагам — продължи Грейс, — че двете плащания от по двеста хиляди долара са свързани с нещо, което се намира на остров Чунмин. Там е моят дом, както и домът на Еди. Предполагам, че плащанията са направени чрез посредник — това са монголците. А после телефонното обаждане на Еди… Гласът му звучеше нервно. Може би не е съобразил и твърде много е форсирал нещата, навлякъл си е неприятности. Идеята ми е, че вероятно е станал свидетел на нещо. Майка ми потвърди, че е бил на Чунмин в деня, в който ми се е обадил, а това е само няколко дни след пътуването на Маргарт.