Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
Нокс се престори, че следва мисълта й.
— В този случай допълнителни двеста хиляди долара са били платени на консултантската фирма на Еди. Важно е времето на плащанията, Джон. Първо, добавени са двеста хиляди — продължи тя и проследи с пръст колоната от числа. — После, след по-малко от седмица, Маргарт е направил пътуване до остров Чунмин, за което е поискал редактиране на разходите — отбеляза тя и се върна на предишната страница. — След това има второ плащане на още двеста хиляди щатски долара, и то в същия ден, в който е изчезнал Еди.
— Четиристотин хиляди! — подсвирна от изумление Нокс. — Ето защо не искаха да ти дадат достъп до счетоводните документи. Трябваха ти само няколко часа, за да направиш връзката.
— Има стотици начини за прикриване на подобни неща. Тези или са твърде арогантни, или въобще не им пука — и двете са престъпление от счетоводна гледна точка.
— Значи са направили две фалшиво раздути плащания до някого, вероятно на монголците. Благодарение на Сержанта знаем, че монголците имат връзки в Пекин. Което означава, че плащанията са заминали на север. Това обаче доближава ли ни по някакъв начин до освобождаване на похитените? До намирането им? Искам да кажа, това е добре, прекрасно е… — заяде се той, — но ние така или иначе вече знаехме, че монголецът иска да намери Лу не по-малко от нас. Така че… тези данни само ни отклоняват от основната цел.
— Селена твърдеше, че Маргарт и Престън Чи никога не биха пътували заедно, освен ако не става въпрос за някакъв бъдещ проект — отвърна Грейс и почти шепнешком добави: — Свържи това с Пекин, където правителството разрешава най-големите строителни проекти. Еди не е плащал на монголеца, за да подпомогне строителството на „Ксуан Тауър“ — плащал е за информация по някой нов правителствен проект. Подобни начинания може да струват милиони.
— Това са само спекулации — напомни й той.
— Не. Това са логически заключения, базиращи се на проучената информация. Трябва да действаме! — подкани го тя.
— Е, значи Лу е правил паралелни плащания? За какво му е било на монголеца да му обръща каквото и да било внимание след това?
— За да защити пекинския си шеф — заключи Грейс. — В случай че Еди се разприказва.
Екзекуциите на представители на ръководния елит не бяха рядкост в Китай, но последната се беше състояла преди доста време.
— Интересно — отбеляза Нокс. — Но пак ще повторя: това не ни доближава до спасяването на похитените.
— Слушай — започна тя, — Маргарт ни нае, за да измъкнем Лу. Но самият той може би е толкова притиснат, колкото и човекът в Пекин. Ако „Бертолд Груп“ бъде замесена в някаква афера с подкупване на правителствен представител, той ще е този, който ще отиде в затвора. Австралийците получиха по дванадесет години — добави тя, като имаше предвид скорошен съдебен процес, който бе влязъл в челните заглавия на световната преса. — Може би се надяват, че могат да договорят с прокуратурата измъкване от наказателно преследване по плащанията за „Ксуан“, но не и ако парите са толкова много и са изпращани директно в Пекин.
Нокс нямаше намерение да повтаря вече казаното.
— Може би данните на Еди потвърждават именно това — предположи Грейс.
— Не искам да бъда груб, но на кого му пука? Честно казано, вече ми е все тая кой на кого е плащал. Искам само адрес. Искам да ги измъкнем.
За известно време Грейс запази мълчание.
— Записите на Еди са единственият възможен източник на информация — каза тя.
Нокс притвори очи и се опита да запази спокойствие. Очевидно потокът на парите бе достатъчно занимателен за счетоводителката, но на него вече беше започнало да му писва. Естествено, че плащането на огромни суми към монголеца и чрез него към Пекин беше важно.
— Може би Йонг Ченг стои зад отвличанията — предположи той на глас. — Все пак неговите хора бяха в уличката. Той знаеше, че си наета от „Бертолд“, така че очевидно има вътрешен човек там. Искаше от теб да изоставиш Маргарт, да направиш нещата още по-трудни за него. Може би с него ще можем да направим размяна срещу заложниците.
— Ако Йонг Ченг държеше Еди, той щеше да разполага и с информацията му. Не той е похитителят.
— Знаеш ли какво? — ядоса се Нокс. — На кого ли му пука? Важното в момента е това, че при липсата на Сержанта няма как да получим парите за откупа. И няма да им предаваме счетоводните сметки, докато не разберем с каква точно информация разполагаме — заяви Нокс.