Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
В момента, в който свежият въздух лъхна лицето й, тя чу странен звук, сякаш някой беше изпуснал диня на пода. По лицето й се разля топлина.
Беше кръв.
Мъжете я изпуснаха, а единият от тях се просна на цимента, кървящ и умиращ.
Някакво чудовище с издрано до кръв лице, монголец или северняк, беше халосало втория от нападателите й.
Преди да успее да се задържи на краката си, някой я сграбчи отзад и я замъкна в някакъв микробус. Хвърлиха я вътре и похитителят й скочи след нея. Зад тях вратата се плъзна и се затвори. Гумите изсвириха.
Последва цяла канонада от ругатни на шанхайски. Шофьорът каза нещо на мъжа, надвесил се над нея, от което тя чу само: „Да се върнем за него“. Последваха още ругатни. Изведнъж в устата й беше натъпкан парцал, а някой залепи широка лента тиксо отгоре.
Ейми изгуби съзнание.
19:53 часа
Мелсчой завлече човека навътре по алеята, обезкуражавайки го да се съпротивлява чрез методични удари и ритници в гърдите. С всеки удар мъжът отскачаше като парцалена кукла.
— За кого работиш? — попита Мелсчой на приличен мандарински.
— Фен Ки.
— За човека на Йонг Ченг? — попита Мелсчой, стиснал яката му.
— Wei. Да.
Мелсчой претегли внимателно цялата информация, преди да заговори отново.
— Къде я отведоха онези мъже? — попита той.
Раните по лицето му от сблъсъка с асфалта все още не бяха заздравели и в момента монголецът изглеждаше така, сякаш бе имал близка среща с влак. Мъжът забели очи, Мелсчой го губеше. Вдигна го от земята и с всичка сила заби коляно в слабините му, болката щеше да го свести.
— Къде? — попита отново Мелсчой, сграбчвайки гърлото му.
Човекът изхърка и смотолеви някакъв адрес на улица „Моганшян“, бивш район с множество складове, голяма част от които в момента бяха превърнати в галерии за модерно изкуство. Районът му беше познат.
— Вече ще работиш за мен! — изсъска той в лицето му. — Ще те наблюдаваме постоянно. Ако се опиташ да ме измамиш, ще те лиша от мъжкото ти достойнство!
Мелсчой взе мобилния телефон на мъжа и с една ръка набра собствения си номер, за да го запази в телефона на непознатия.
— Каквото и да чуеш, ще ми го предаваш незабавно! — нареди той. — Ако не ми се обаждаш редовно, да знаеш, че аз ще те потърся! — заплаши го той и преднамерено бавно взе портфейла от джоба му, така че мъжът да забележи, че е в ръцете му.
Мелсчой остави мъжа да се свлече безсилен на земята.
— А ако се опиташ да предупредиш приятелите си, да знаеш, че ще се върна за теб! — закани се той.
20:40 часа
Ейми Сю смътно си спомняше, че бе погълнала нещо горчиво. Крайниците й трепереха неудържимо. Опита се да проговори, но думите се объркаха в главата й. Отне й известно време, докато осъзнае къде се намира. В помещението имаше двама мъже; единият от тях бе бит и силно насинен. Нейната риза висеше, разкъсана, от раменете й, разкривайки гърдите и корема й. Виждаше, че не носи бикини, но не усещаше нищо. Китките й бяха завързани с тиксо високо над главата й за бамбуков прът, пъхнат между газопроводните тръби.
Чу нисък мъжки глас да говори на мандарински някъде близо до ухото й:
— Американецът и китайката — каза той. — Искам имена. Телефони. Мястото, където мога да ги намеря.
Досети се, че трябва да излъже, но отговорът й изненада дори самата нея.
— Джон Нокс — чу се да отговаря тя. — Жената се казва Грейс.
— Имаме телефона ти. Кои са техните номера? — попита гласът.
Екранът на телефона се доближи до лицето й, но Ейми не успя да го фокусира. Цялата стая се въртеше неудържимо. Усети, че физически е изтощена до краен предел, а мозъкът й беше като изпразнен от съдържание — сякаш цялата съпротива бе изсмукана от нея. Езикът й отказваше да й се подчинява.
— Най-горният номер е негов — каза тя, когато едва-едва успя да зърне екрана.
Считаше се за изпечен лъжец, беше може би най-добрият търговец на перления пазар в града, ала в момента не можеше да познае жената, която говореше чрез нейния глас.
Светлината в стаята се промени, сякаш някой беше отворил врата. Облаци сивкав прах се вдигнаха към тавана. Каквото и да ставаше, то накара мъжа пред нея да се обърне, за което Ейми бе безкрайно благодарна.