Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
— Не… — уморено кимна Дулич, щом зърна лицето на Едуард Лу.
— Първи път — отвърна Козловски с тона на конферансие на публична продан. — А този? — продължи той, показвайки снимка на Клейт Данър.
— Не — отвърна Дулич и преглътна с усилие.
Лекарствата му пречеха да прикрие емоциите си. Козловски забеляза това, но добави: „Втори път“, след което извади трета снимка, заснета от охранителна камера. На нея се виждаше китаец.
— А този? — попита той.
— Този изглежда доста зъл — заключи Дулич.
— Да не се мислиш за голям умник? — сряза го Козловски. — Китайците вече са се набъркали в тази работа.
— В коя работа?
— Сериозно ли не знаеш?
Дулич успя да сдържи емоциите си и не се издаде. Междувременно в главата му се блъскаха мисли за Желязната ръка — липсващия видеооператор. Козловски лесно можеше да се разграничи от това разследване, както и да повярва, че Дулич бе замесен в него.
— По-добре ще е за теб, ако получиш някаква сериозна подкрепа в тази игра, защото, доколкото разбрах от докторите, скоро няма да отидеш никъде. Насаден си тук като патица — американски израз, но мисля, че ще го схванеш — добави Козловски. — Ако ти трябва помощ, защита или евентуално прехвърляне, само помоли. Ако има и една кост в тялото ти, която да не е потрошена, да знаеш, че още не са я открили — каза той и зачака. — Нищо? Сериозно ли? — учуди се Козловски и отстъпи назад. — Е, наслаждавай се на китайския затвор тогава. Надявам се да обичаш ориз.
09:20 часа
квартал Чаннин
Нокс и Грейс прекараха нощта в работа. Грейс прерови финансовите документи на „Бертолд Груп“, като отдели специално внимание на пътните разходи на Маргарт, докато Нокс преглеждаше записите от охранителните камери в жилищната сграда на Едуард Лу. Ако монголците се бяха свързали с Лу преди това, може би щяха да се виждат някъде на записите, или пък ако похитителите се бяха връщали за лекарствата и лаптопа на Едуард, вероятно можеха да ги разпознаят.
Нокс се зае да потърси някакви скрити файлове в паметта на дигиталната фоторамка, което си беше за специалист. Успя само да открие, че паметта на рамката беше разделена на два диска, подобно на две отделни чекмеджета с данни. Успя да отвори изображенията в единия виртуален диск, но доколкото можеше да определи, другият беше достъпен само с парола.
— Ако на тази рамка има и нещо друго, освен снимките, ще ни трябва специалист — призна накрая той.
Грейс не отвърна.
— Чу ли ме?
— Чух те добре.
Нокс вдигна глава към монитора с бързо превъртащите се кадри от охранителните камери.
— Излиза ли нещо? — попита той.
Грейс беше разтворила две папки с безкрайни колони от цифри и беше отбелязала множество от страниците с парчета салфетка, така че отстрани папките изглеждаха така, сякаш им бяха поникнали пера.
— Излагам Селена на риск — каза тя, без да вдига поглед от числата.
— Ти нямаш вина, че тя се е опитала да натопи шефа си за някакво пътуване до остров и че несъзнателно се е разприказвала за това.
— Превърнах я в неволен съучастник — отвърна Грейс.
— Понякога говориш точно като китайка — отбеляза Нокс.
— А ти почти винаги се държиш като глупак — върна му го тя.
— Май не е лошо и двамата да поспим — уморено каза той.
— Трябват ми записите на Еди.
— Мисля, че това го решихме още преди седмица.
Грейс го погледна, а в очите й се четеше умора и отчаяние.
— Счетоводителите на „Бертолд Груп“ са обединили всички плащания към консултантската фирма на Еди в общо перо, което е част от главното счетоводство. Доколкото мога да определя, опитвали са се да представят плащанията като обичайни бизнес разходи. Проблемът в случая е, че когато това перо набъбне неимоверно, както е сега, за одиторите светва червена лампа — каза тя и му посочи един ред на страниците с числа.