Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Интересът на Пейнтър се изостри.
— Какво имате предвид?
— В рамките на Римския клуб Ивар събра съмишленици, които също смятат, че има нужда от вземането на тежки решения. Бяхме нещо като клуб в клуба. Всеки от нас работеше по определен проект. Моят, както вече ви казах, бе да използвам политическото си влияние и да съдействам за разширяването на разработките на биогорива. Има обаче и други проекти, за които се грижат различни, хора от кръга.
— В това число и свързани с пчели ли? — попита Монк, имаше предвид опитните кошери, които бе видял в подземната лаборатория. Потърка подутината от ужилването по бузата си.
Сенаторът сви рамене.
— Не зная. Всеки от нас работи по своя проект. — Тогава да поговорим за проекта, който даде началото на цялата тази каша — каза Пейнтър. — От който като че ли започват кръвопролитията. Всичко се свежда до генетично проучване на „Виатус“ и по-точно — до опити с издръжлива на суша царевица. Знаем, че „Виатус“ финансира изследвания в областта на екстремофилите и че са открили някаква гъба в мумиите, запазени в английското торфище. — Пейнтър кимна към Монк. — Знаем също, че изследването продължава и до днес и че телата, открити в лабораторията с гъбите, най-вероятно са от опитната ферма в Африка.
Пейнтър вече бе задействал процедурата за издаване на заповед за претърсване на подземните лаборатории. „Виатус“ обаче бе една от най-големите корпорации в Норвегия, със силни политически и финансови връзки, и Пейнтър подозираше, че докато съдията одобри заповедта, компанията ще разчисти лабораториите и от тях ще останат единствено стерилизирани празни помещения.
— Затова мисля, че спокойно можем да заключим — продължи Пейнтър, — че загадъчните гени, забелязани в царевичните зърна от професор Малой от Принстън, са именно от онези гъби. И че тези гени явно са нестабилни. Възможно е модифицираната с тях царевица да е опасна за консумиране.
Горман поклати глава.
— Но защо е било нужно да избиват толкова хора? Царевицата дори не е била предназначена за консумиране от хора.
Пейнтър имаше обяснение.
— Лагерът е бил бежански. Имало е недостиг на храна. Гладните хора се отчайват. Обзалагам се, че някои от местните са се промъкнали през нощта в полето и са откраднали един-два кочана царевица за семействата си. И че може би онези, които са ръководели фермата, са си затворили очите за подобни кражби. Те биха осигурили на корпорацията идеална възможност да проведат реални проучвания върху хора, без да е необходимо да признават ролята си.
— Само дето никой не е очаквал, че генът ще се промени — обади се Монк с намръщена физиономия. — След като са разбрали това, е трябвало да заличат всичко, но не и преди да вземат опитни образци. На кого ще му липсват един-двама бегълци, особено от бомбардиран лагер?
Пейнтър забеляза, че сенаторът е пребледнял и че погледът му се е зареял нанякъде. Мъката замъгляваше очите му. Но имаше и нещо повече.
— „Виатус“ вече доставя новата си издръжлива на суша царевица — каза Горман. — Започнаха от миналата седмица. Вече се засаждат много поля в южното полукълбо и екваториалните райони. Милиони хектари.
Пейнтър усети, че предстои нещо още по-лошо. Горман съвсем пребледня. Внезапно на Пейнтър му просветна. За да може да прави масови доставки на семената, „Виатус“ трябваше да ги е отгледал някъде и реколтата да е събрана.
Но къде?
— Полетата, на които е била отглеждана новата царевица — каза Пейнтър. — Къде са?
Горман избягваше погледа му.
— Аз помогнах на „Виатус“ като посредник. Производството на генномодифицирани семена е индустрия, носеща милиарди долари годишна печалба. То е като да наливаш пари в нуждаещ се от средства отрасъл. — Гласът му стана глух. — Пръснах парите. По целия Царевичен пояс на Щатите. Айова, Илинойс, Небраска, Индиана, Мичиган… хиляди и хиляди хектари, навсякъде из Средния запад.