Сказания за ледената планина

Глава XVII

Това, което ще ви кажа, се знае от малцина, а има хора, които само заради изговарянето му биха ми отрязали езика. Инквизицията отдавна е глуха за истините, описани в древните ръкописи, а елфите на мрака са изопачили историята на света така, както е угодно за целите им. Дори техните благородни и светли братовчеди си затварят очите за някои неща, втренчени в братоубийствения конфликт с обитателите на Иррхас-Аббат. Чудите се за какво говоря?

За историята на света и мирозданието, истинска — такава, каквато се е случила, а не каквато я описват жреците на отделните религии. Много, много отдавна, преди създаването на самото време, в нищото плувала Всемайката, най-старата богиня, градивното начало, появило се в океана на първичния хаос. Тя се огледала в празнотата около себе си и се почувствала много самотна. И тогава решила да изкове ред от хаоса, да създаде свои деца, с които да общува и с които да изградят един нов свят. Щом го помислила, това и станало. Пустотата отстъпила място на нашия свят, а в него плъзнали различни животни, повечето от които отдавна са изчезнали и дори споменът за тях е потънал в мъглите на безкрайното минало. Ала някои от тях се развили по начин, който за другите останал невъзможен — те се изправили, започнали да си служат със сечива, да строят домове, а в сърцата и умовете им се появили странни въпроси — откъде са, накъде отиват, за какво съществуват. Всемайката погледнала към тях, видяла, че са объркани и несигурни и им пратила двамата си синове, които била създала по-напред и от света — Томан, който изцерява тревогите и носи успокоение и Рамакар, който винаги може да те защити. Възрадвали се разумните животни и почнали да почитат двамата и тяхната майка, а постепенно житейските им навици ги разделили душевно и физически и те образували отделните раси и народи. Някои обичали да ровят в земята, за да търсят съкровища — те останали ниски, но пък яки и се нарекли джуджета; други съзерцавали тайните на магията и творението и се научили да живеят достатъчно дълго, че да могат да оценят красотата на света — това били елфите. Трети решили да се наплодят и да покрият цялата земя — техният живот е кратък, но пълен със събития. Това били хората. Дълго време расите живели мирно и щастливо, но един ден нещата се променили. Създавайки света, Всемайката привлякла вниманието на онуй, що някога нямало съзнание, но с появата на Творението получило собствен, злонамерен разум. Това бил първичният хаос, безформеността, нищото. Векове наред той стоял аморфен и безжизнен, но щом Творението се появило, разсичайки неговата тъмнина, се пробудил и се изпълнил със злост към видяното. Омразата му се разляла към света като дълги, черни пипала и мрак покрил цялата земя, а хората го нарекли Кракен и започнали да изричат името му като проклятие. Уплашила се Всемайката за това, което е сътворила. Не искала да изгуби всичко и да се върне към самотното си съществуване в нищото. Затова пратила двамата си сина да спрат Кракена. Томан бил добър, красив и можел да излекува всичко само с поглед, ала не бил войн. Затова брат му Рамакар рекъл: